Да ми прости д-р Гълъбов своеволието,
но освен местата, които той е смятал за важни и ги е
подчертал, реших да наблегна допълнително
на някои, като съм ги маркирал в зелено.
(Тотчо Бонев)

    Алкохолната консумация е широко разпространен вреден навик и важен фактор, съдействащ за развитието на цироза на черния дроб и на артериална хипертония. Според данните за 1991 г. е имало между 70 000 и 100 000 болни с алкохолна токсикомания, а около 300 000 души са били редовно злоупотребяващите с алкохол. Към днешна дата се посочва една твърде голяма цифра на системно употребяващите алкохолни напитки у нас - около 1,2 млн. души над 15-годишна възраст. Всеки втори млад мъж с тежка хипертония или затлъстяване редовно пие. 60% от учениците в 9-и клас консумират алкохол, като една немалка част от тях пият всеки ден. Алкохолът води до временно отпадане на задръжките и потискане на комплексите и е в основата на по-разкрепостено и предизвикателно поведение. Може да повлече след себе си употреба на наркотици и неразумен сексуален живот с всички рискове от полово преносими болести. Немалък процент от загиналите и пострадалите при пътно-транспортни произшествия, както и при битови злополуки и скандали, са в резултат на алкохолна злоупотреба.

    Наркоманията също придоби епидемични размери. Според данни на МЗ и статистическия институт за 2000 г. цифрата на официално регистрираните наркомани е 30 000, като обаче се уточнява, че реалният брой на злоупотребяващите с дрога е много по-голям - може би около 100 000. Възрастовата граница е паднала до 11-14 г. Няма правена статистика на това колко от наркоманите са в тежко здравословно състояние. При децата и младежите, ползващи инжекционно наркотици, 70-80% са носители на вируса на хепатит С.

    Проф. Мерджанов пише: "Днес само шест социално значими заболявания - ИБС, МСБ, ЗНВО, диабет, ПТТ (пътно-транспортен травматизъм) и ХБНЗ (хронични белодробни неспецифични заболявания), обуславят 55,9% от общата структура на умиранията... По 1 човек на всяка 12-а минута, всичко това не може да бъде характеризирано по друг начин освен с понятието "катастрофа"... Не ще бъде пресилено, ако високата смъртност от ССЗ в България бъде наречена медицински, демографски, икономически и обществен скандал... Ние смятаме, че е крайно време да се разбере цялата драматичност на здравното състояние на българския народ, да се направи опит за изясняване на причините на здравната трагедия на нашето население и на тази основа да се приеме и изпълнява "национална стратегия на противодействието" или може би по-точното наименование трябва да бъде: "национална стратегия на спасението"."

    Като цяло нивото на здравната култура на народа ни е крайно незадоволително. На преден план излиза "хедонистично-консуматорската житейска философия" с неблагоприятни специфично здравни и в общ план последици. Допринасящ съществено за нездравословното поведение на българина е характерният за народопсихологията му нереалистичен оптимизъм, който се изразява в подценяване на заплахите, произтичащи от навиците му. Проф. Мерджанов прави следното наблюдение: "Българинът има твърде "примитивно възприятие" за болестите, което обяснява склонността му да търси "неочаквани" и "мистични" явления и въздействия за тяхното преодоляване. И изведнъж този човек ще трябва да бъде убеждаван, че неговите заболявания в най-голяма степен са резултат на такива "банални" и "прости" неща като тютюнопушене, алкохолна консумация, прехранване, обилна консумация на сол, обездвижване и други рискови фактори... може да се каже, че превантивната здравна стратегия ще се стори на мнозина твърде обикновена и елементарна, без "блясък" и "екзотика" и поради това - трудно приемлива."

    Ето какво пише д-р Дийн Орниш, американски лекар, създател на изключително успешна програма за лечение на сърдечноболни хора само с помощта на правилен начин на хранене и живот: "Ние понякога проявяваме склонност да разглеждаме напредъка на медицината като нов медикамент, нова хирургична техника, изискваща много скъпа и сложна апаратура. Понякога ни е трудно да повярваме, че огромен принос в полза на нашето здраве, добро физическо състояние и благополучие могат да имат такива наглед прости избори като какво ядем, как реагираме на стреса, колко време отделяме за физически упражнения, дали пушим или не, както и качеството на интимните и социалните връзки в живота ни... Начинът ни на живот е важен фактор за развитието на повечето болести убийци, включително най-разпространените видове рак (на гърдата, дебелото черво, белите дробове и простатата), артрита, диабета и други дегенеративни заболявания...

    За всеки пациент, който избира нашата програма, вместо да се подложи на хирургична операция за байпас , се спестяват около 50 000 $(или дори много повече, в случай че настъпят усложнения). Миналата година в САЩ са похарчени поне 18 млрд. $ за оперативно извършване на коронарен байпас. Над 6 млрд. са изразходвани за коронарна ангиопластика. Промяната на начина на живот излиза много по-евтина. И, разбира се, на тези пациенти им е спестена травмата от отваряне на гръдния кош и от операцията за вземане на вена от краката... Независимо от огромните разходи, свързани с хирургичните интервенции за байпас и ангиопластика, до половината от байпас графтовете (новоборазуваните пътища на кръвоснабдяване - бел. авт.) отново се блокират само след 5 до 10 години, а около една трета до половината от артериите, на които е правена ангиопластика, се затварят само след 4 до 6 месеца, независимо от това какъв оперативен метод е използван."

    Един ценен "страничен ефект" от приложението на програмата на д-р Орниш е качеството на живот, което тези хора вече имат, след като са се освободили напълно или до голяма степен от своите страдания и не се чувстват повече зависими от алопатични медикаменти. Последните нерядко допълнително увреждат болния и скъсяват живота му. Съвсем пресен е случаят с понижаващия холестерола препарат церибастатин (известен у нас с търговското си наименование липобай) на фирмата "Байер", предизвикал над 40 смъртни случая.

    Над 40 млн. души в САЩ са диагностицирани със сърдечносъдови заболявания, а според д-р Д. Орниш още повече са тези, които не знаят, че имат проблем със сърцето. Шестдесет милиона имат високо кръвно, а осемдесет милиона - повишено ниво на холестерол в кръвта. Около 1,5 млн. американци годишно получават инфаркт. Проучванията и резултатите от работата на гореспоменатия лекар показват, че сърдечно-съдовите заболявания, каквито са исхемичната болест на сърцето, хипертонията, инфарктите, тромбозите, мозъчносъдовите инциденти и пр., са напълно предотвратими! Може-би се питате: Защо неговият лечебен и профилактичен метод не се прилага масово и защо хората не са окуражавани да живеят здравословно? Ще ви отговоря с въпрос: От какво тогава медицинската индустрия ще печели милиарди долари?!

    "Войни срещу здравето - защо технологиите ни убиват?" от британския медицински изследовател Филип Дей е може би една от най-значимите книги излизали напоследък по въпросите за скритата война срещу здравето, която взема годишно милиони жертви. Ето какво пише той: " Джърнъл ъф Америкън медикъл асосиейшън" (JAMA) публикува статистика, която показва, че западното здравеопазване понастоящем е третата водеща причина за смъртността в Америка. Интересното обаче е, че медицинският естаблишмънт разполага с информация за профилактично хранене, която би намалила драстично броя на преждевременно починалите от сърдечна смърт и рак - и двете водещи причини убийци в нашето общество днес. Същият медицински естаблишмънт обаче, е взел решение умишлено да не публикува тази информация..."

    Медико-индустриалният комплекс експлоатира дълбоко заловените у хората желание за сигурност и усещане за защитеност, като им предлага фалшиви и неизпълними обещания за предпазване от болести и страдания чрез неподходящи средства. Оказва се непрекъснат огромен пропаганден натиск, чиято цел е да ни накара да повярваме, че природата е безпомощна, защото не е много наясно с това, което прави, и затова й трябва коректив в лицето на масово ваксиниране и приложение на алопатични препарати. Целта на тази тактика е да се внуши страх и да се постави човечеството в подчинено положение и зависимост от медицинската индустрия! Съзнанието на мнозина вече е дотолкова промито, че когато дойдат на преглед, очакват или дори сами искат да им изпишем медикаменти, а много често от такива няма нужда.

    Единствената сигурна защита на организма е здравата имунна система, за поддържането на която най-голям принос имат правилното хранене, чистият въздух и подходящите физически упражнения! Т.е. естествени и евтини методи. Медицинската и в частност фармацевтичната индустрия обаче не искат вие да си спомняте точно това! Затова десетилетия наред обществото е манипулирано с обещанието за "магическото хапче", което ще го освободи от всички болести. Но както пише Лоурънс Лешан в книгата си "Холистично здраве": "Нашето вярване в магическото обещание на медицината е илюзия на цялата ни днешна култура... и ни превръща в... сърдити и претъпкани с медикаменти хипохондрици."

    Средствата за масово осведомяване редовно ни заливат с манипулативни предавания и репортажи за всеотдайната "борба" на въоръжените с най-новото знание лекари с някое заболяване. Колко пъти сме слушали лъжливия рефрен, че е направено ново откритие и че се очаква "пробив" в лечението на дадена болест! И колко години минават след всяко такова съобщение в напразни надежди за много хора, защото това се оказва поредният блъф. Трябва да е ясно, че фармацевтичният бизнес няма нужда от евтино, още повече от ефикасно лекарство или лечебен метод, които биха довели до трайно излекуване на каквото и да е или на когото и да е. Какво ще продават тогава и с какво ще плашат хората?!

    Човечеството е съзнателно и безскрупулно заблуждавано, и то не само в областта на здравеопазването и медицината! Научни открития, които на практика биха осигурили изключително евтина и практически неограничена енергия за битови и промишлени нужди, също не се правят достояние на широката общественост.

    Почти всеки ден слушаме съобщения за поредната епидемия от "силно заразна болест" по хората или по животните някъде по света - грип, СПИН, менингит, туберкулоза, шап и др. В книгата си "Епидемии, смъртоносни и заразни болести и стремежът към власт - политика на глобалната болестност" Стивън Рансъм разкрива тази чудовищна манипулация, включително и по отношение на последната "епидемия" от шап, заради която бяха избити десетки хиляди животни в Англия и Европа. У нас обаче нищо не се чу за дебатите, които се водеха на Острова, и възмутените гласове на фермери и учени за това масово неоправдано клане. Слушайки и четейки изнасяното от медиите, човек би могъл да си помисли, че буквално сме заобиколени от смъртоносни болести. Но това според Рансъм представлява безсрамна манипулация на икономически и политически изфабрикувани "психо-епидемии". Повечето от т.нар. епидемии, които изискват спешни медицински мерки, не са нищо друго освен безсърдечен търговски заговор, чиято цел е да се стимулират продажбите на произведеното от фармацевтичната индустрия, всявайки силен страх от различни болести. Тъй като медиите са в ръцете на финансово-индустриалната олигархия, въобще не е трудно да се прокара определена политика или да се създаде ситуация, която да ни накара да се почувстваме смъртно заплашени. Вместо да се подобряват стандартът и условията на живот, фокусът на общественото внимание се измества в погрешна посока, а на хората се предлага решение, което няма нищо общо с истинския проблем!

    Д-р Гилен Ланкто, с 20-годишен стаж като флеболон (специалист по вените) и автор на бестселъра "Медицинската мафия: Как да се измъкнеш от нея и да възвърнеш здравето и парите си", пише: "Медицинската система е същинска медицинска мафия, която създава болести и убива за пари и власт... Противно на това, което бихме искали да вярваме, медицинските или политическите власти няма да дадат решението на проблема. Всъщност именно те са го създали и те искат да го поддържат..."

    Тук бих искал да изясня един ключов по значение факт. Системата няма за задача да създава независимо мислещи човешки същества. Затова нас ни учат КАКВО, а не КАК да мислим! Чрез всички възможни средства у нас непрекъснато се насажда чувството, че сме "жертва" на външни обстоятелства, и сме подтиквани да предоставяме нашата отговорност в ръцете на друг. Така можем да бъдем контролирани много ефикасно от различни институции и организации - политически, военни, религиозни, медицински и пр. Хилядолетната история на човечеството е история на КОНТРОЛ на едни групи от хора над други или на едни индивиди над други с цел някаква печалба или изгода! Средствата и методите, чрез които се постига това, са разнообразни и някои от тях разглеждам в книгата. От психологична гледна точка контролът над съзнанието се осъществява като се използват основно емоциите на хората. Д-р Уилям Сърджънт, психиатър, автор на книгата "Битката за ума", разяснява как става това: "В ума на много хора могат да бъдат насадени различни вярвания и убеждения, след като мозъчната функция е нарочно нарушена чрез провокиран страх, гняв или възбуда. Най-честите резултати от този предизвикан смут са нарушаване на способността за критична преценка и повишена внушаемост." Ето защо на обществото непрекъснато се поднася "подходяща" информация за събития, които стимулират тези горепосочени емоции.

    Основна грешка на хората е, че са оставили друг да ръководи съдбата им и да се "грижи" за здравето им! Най-лесният и устройващ ни начин е да търсим причината за появата на болести извън нас - независимо дали това ще е вирус, бактерия или някакъв друг фактор от околната среда. Тази тенденция към съзнателна самозаблуда, за да избегнем по този начин отговорността към самите себе си и усилието, необходимо за промяна, е в основата на неблагополучията на човешкия род! Хората искат, без да полагат никакви грижи за здравето си и за усъвършенстването си, да бъдат винаги във форма, ако е възможно, само с помощта на някое хапче.

    Английският журналист и писател Дейвид Айк дава много точно обяснение за схемата, по която се осъществява манипулацията на човечеството във всички области на живота, за да се налагат решения, които иначе биха били отхвърлени от хората като неприемливи. Това е техниката, която той нарича ПРОБЛЕМ-РЕАКЦИЯ-РЕШЕНИЕ. Създава се проблем (не от обществото, а от тези, които искат да го контролират), като той трябва задължително да всява страх и безнадеждност ида насочи вината към някого/нещо. Темата се подхваща от медиите, които чрез целенасочени публикации или такива, търсещи евтини журналистически сензации разгарят страстите и емоциите (предизвикват реакция) и се стимулира обществото отчаяно да търси разрешение. Ето ви един актуален пример от здравеопазването: идва грипна епидемия и със страховити краски се описва какви усложнения може да има, колко хиляди жертви се очакват и пр. (това е проблемът). Хората, уплашени, започват да питат как могат да се предпазят (реакцията). И тогава идват "ангелите спасители", в случая фармацевтичните компании, и предлагат своите ваксини (решението). Д. Айк пише: "Причината, поради която ние сме контролирани, не е, че не притежаваме силата да решаваме сами съдбата си, а защото отдаваме тази сила всяка минута от нашия живот. Когато се случи нещо, което не харесваме, ние търсим да обвиним някой друг. Когато възникне някакъв проблем в света, ние казваме: "какво те ще направят за това?" При което те, които всъщност са създали тайно проблема, отговарят на това искане, като предлагат (своето) решение...."

    Целта е с кадифени ръкавици под най-благовидни предлози да ви измъкнат свободата да мислите и да решавате сами за себе си и да ви наложат това, което определено е вредно за вас и децата ви, без да се съпротивлявате, дори и сами да го пожелаете! За да бъде осъществена на практика тази политика в здравеопазването, съзнанието на обществото трябва да е обработено по съответен начин. Тъй като лекарите са естествените дистрибутори на фармацевтичната индустрия, именно чрез тях фирмите разчитат да наложат своите лекарства. Затова, от една страна, системата формира у лекарите определен начин на мислене. От друга, тя непрекъснато промива ума на всички останали - настоящи и потенциални пациенти, както по отношение на предлаганите терапии, така и по отношение на статута на лекаря. Нас ни програмират да се подчиняваме на правила и закони, които привидно са създадени в полза и за благото на обществото, но всъщност служат на интересите на индустрията като цяло и на подчинената й политическа машина. Сега пациентът е този, който обслужва индустрията, а би трябвало да е точно обратното!

    Въпреки че много се говори за превантивни мерки, на практика не се извършва почти никаква дейност в тази насока! Повечето болести са предотвратими чрез разумен начин на живот и лечими със средствата на природната медицина. Това не означава, че конвенционалната медицина няма какво ценно да предложи. Микрохирургията и новите щадящи хирургични техники са едно чудесно постижение. Неоспорим е фактът, че благодарение на усъвършенстването на техниката и многобройните открития в областта на физиологията, биохимията, неврологията и пр. "героичната медицина" постигна значителни успехи при овладяването и лечението на тежки и спешни случаи, травми и животозастрашаващи състояния. Дори и тук обаче възможностите за лечение биха се подобрили значително, ако се въведе например широко приложението на хомеопатията. Аз лично не познавам друг терапевтичен метод, който да дава такава възможност за бързо възстановяване след прекарани операции, травми, посттравматичен стрес синдром. Той може да се окаже дори животоспасяващ в определени случаи. Български колеги със значителен лекарски стаж вече са имали възможността да наблюдават големите предимства на съчетаното прилагане на алопатия и хомеопатия при опасни за живота състояния.

    Бих искал все пак да обърна внимание и на факта, че много от тези кризисни ситуации са предотвратими по принцип, защото възникват главно в резултат на безумния и саморазрушителен начин на живот на хората - военни конфликти, атентати, злоупотреба с алкохол, наркотици и пр.!

    Един съществен недостатък на съвременната официална медицина е липсата на всеобхватна концепция за същността на понятията здраве и болест. Определението на Световната здравна организация (СЗО) за здраве е: "състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствие на болест или недъг". Подобно формулировка обаче е неясна и непълна (вж. Глава 3.). Конвенционалното лечение обикновено се извършва не според ясни принципи и закони, а според хаотично прилагани случайни открития, които най-често имат твърде ограничен периметър на приложение. Продължават да властват остарели теории, които се толерират само защото са изгодни за материалистическо-механистичния модел и за силите, които го подкрепят.

    Д-р Г. Станков пише в книгата си "Универсалният закон": "Състоянието на медицината в края на това хилядолетие е такова, че не й позволява да обясни по задоволителен начин възникването (патомеханизмите) на кое да е заболяване. Това заключение е болезнено, но необходимо. Достатъчно е да хвърлим поглед в някой стандартен учебник по медицина, например в настолната за американските лекари Книга на Харисън -"Принципи на вътрешната медицина", за да се убедим в това. Няма почти никаква ефикасна лекарствена или друга терапия на хронични заболявания, които съставляват над 90% от всички заболявания в развитите страни...

    В пълен противовес на експоненциално растящите разходи за здравеопазване реалните успехи в медицината са много малки и става все по-ясно, че много тенденции сочат в обратна посока. Така например увеличението на средната продължителност на живота, която е най-меродавният параметър за ефективността на медицинското обслужване, стагнира в развитите западни страни от няколко години. В източноевропейските страни тя дори е намаляла значително (най-вече се е увеличила детската смъртност), и то въпреки масовото нахлуване на модерни "ефективни препарати", каквито преди това нямаше. Големи епидемиологични изследвания от последните години доказват, че инцидентността (степен на появяване) на повечето ракови форми е нараснала в САЩ и в други страни през последните 10-20 години, въпреки че средствата за ранна диагностика и профилактика непрекъснато растат."

    Усилията и разходите за "борба с болестите" се увеличават непрекъснато, а същевременно резултатите са далеч под очакваното. Ако здравеопазването и медицината наистина се развиваха в положителна посока, както се твърди, естествено е да намалява и броят на болните. Но става точно обратното. Защо? Защото здравеопазването в световен мащаб е въведено в порочен кръг с псевдолечение и липса на адекватна профилактика. Както пише д-р Станков: "...фармацевтичната индустрия сама си създава потреблението и расте като рак... В бившата Източна Германия броят на хронично-имунологичните заболявания като алергия, невродермит, астма и прочие, е нараснал след обединението, въпреки че замърсяването на околната среда, считано за важен фактор за тези болести, значително е намаляло. Това показват резултатите от едно голямо епидемиологично изследване, публикувани наскоро. То не дава никакво обяснение на причините. Междувременно през последните десет години консумацията на лекарства в източногерманските провинции е нараснала неколкократно. Трябва да се подчертае, че преди обединението в ГДР имаше много малък брой лекарства на разположение..."

    Вероятно вече сами сте се убедили, че огромната част от медикаментите не лекуват, а дори напротив - често предизвикват допълнителни усложнения и заболявания (вж. Глава 8. "Ятрогенни заболявания и медицински грешки"). Антибиотиците досега са спасили не един човешки живот, но видяхме до какви нежелани ефекти доведе безотговорната им и много често неоправдана употреба. Бактериите станаха резистентни на повечето от тях, а гъбичките заболявания придобиха невиждана масовост. Самите антибиотици понякога разболяват с продължителни последствия и дори могат да служат като хранителна среда на някои микроби.

    Лекарите непрекъснато са атакувани от различни фирми, производителки на алопатични лекарства и ваксини, които предлагат поредния си продукт, превъзнасяйки "добрите" му качества, а в същото време ловко отбягвайки въпроса за задълбочени проучвания върху краткотрайните или още по-важно -дълготрайните му странични ефекти. Независимо от многобройните им нежелани въздействия и липсата на траен лечебен резултат медикаментите се представят като неизбежно зло -фармацевтичната индустрия иска да ни накара да повярваме, че без масовото им приложение светът не би оцелял.

    Тривиални проблеми се превръщат в сериозни болести чрез създаване на нови диагнози и, разбира се, започват да се "лекуват" с алопатични средства. Дори естествени периоди от живота на човека като например бременността при жената са превърнати в болестно състояние, а актът на раждане - в травмиращо преживяване. На Запад често се извършват ненужни оперативни интервенции и се дават, без да се налага в действителност, силни болкоуспокоителни. В последните 10-15 години масовост доби вредната практика да се прави, в много случаи, без да има реални основания за това, хистректомия (отстраняване на матката), на жени все още в детеродна възраст, които вече имат деца. Като причина се изтъква наличието например на малко миомно възелче. Жените са убеждавани, че е разумно да се подложат на тази операция, "за да нямат проблеми в бъдеще". При някои това обаче означава цялостно влошаване на здравето и поява на болестни симптоми.

    Д-р Робърт Менделсон пише: "Аз съм убеден, че терапиите на модерната медицина за различни заболявания рядко са ефикасни и че те всъщност често са по-опасни, отколкото болестите, за които са предназначени. Убеден съм, че рисковете се увеличават от широко разпространеното приложение на опасни процедури за състояния, които не са болестни... Убеден съм, че модерната медицина отиде твърде далеч, използвайки във всекидневната си практика крайни терапии, подходящи само за критични ситуации... Всяка минута на всеки ден модерната медицина отива твърде далеч, защото тя се гордее именно с това, че достига до такива крайности. Една неотдавнашна статия, "Кливлъндската чудесна медицинска фабрика", възхвалява Кливлъндската клиника за "достиженията" й през изминалата година: 2980 отворени операции на сърце, 1,3 млн. лабораторни теста, 73 320 електрокардиограми, 7770 скенера на цяло тяло, 210 378 рентгенови и други изследвания, 24 368 хирургични интервенции... когато отидете на лекар, на вас не се гледа като на човек, който има нужда от здравна помощ, а като на потенциален пазар за продуктите на медицинската фабрика..."

    Обучението в медицинските институти е насочено изключително към утвърждаване на концепцията за прилагане на алопатични средства, което далеч невинаги е оправдано. Разбира се, студентът по медицина получава полезно и в известен смисъл необходимо медицинско образование, но не мога да не отбележа факта, че все пак то е едностранчиво и съвсем недостатъчно, за да може да се лекува истински. На "нестандартните" терапии се гледа с пренебрежение и дори се насажда отрицателно отношение към тях независимо от ефикасността им. Нерядко "доброжелатели" подлагат пред студентите медици на критика, най-често съвсем неоснователна, изпитани и доказали се в практиката лечебни методи, като например фитотерапия, акупунктура, хомеопатия, зонотерапия и др. Какъв е резултата? Ще ви покажа с един пример. Преди няколко години бях на курс по обща медицина, на който присъстваха около 35-40 колеги, повечето от тях на възраст между 27 и 37 години. Всички те без изключения бяха недоволни от сегашното състояние на медицината, от резултатите, постигани с това, което тя им предлага, и като че ли искаха да намерят нещо различно и по-добро. Доста ентусиазирано им занесох няколко книги и материали с клинични случаи на излекувани с хомеопатия болни хора. Надявах се все пак на голям интерес, след като вече бях чул оплакванията им. Но каква, мислите, беше реакцията? Отчайващо апатична и вяла. "О, това не е за мене", "Като е толкова ефикасно, защо не се преподава в Медицинска академия?" и т.н. Опитах се да им обясня, но се оказа, че натрупаният слой от предразсъдъци е много плътен, и разбрах, че усилията ми са напразни.

    Корпоративни интереси разболяват и убиват хората. Моделът на медицинско обучение и обслужване, който е бил заложен и който все още продължава да действа, от една страна, поставя лекаря в подчинено положение да изпълнява нерядко и против волята си вредни за болния практики. С тях той може дори допълнително да влоши здравословното му състояние, но за това няма да бъде подведен под съдебна отговорност, защото това е "официалното" лечение. От друга страна, ако реши да помогне на пациента по начин, който е различен от общоприетия, дори и да има успех, рискува да бъде изложен както на присмех от своите колеги, така и на тяхната завист, и да влезе в сериозен конфликт с медицинските институции, а понякога дори и да изгуби правото си да практикува. Именно за да не си навлекат неприятности, много лекари на Запад, проявяващи интерес към естествените методи на лечение, не ги прилагат. Ето какво казва известният американски професор по имунология д-р Алън Лъвийн от Калифорнийския университет в Сан Франциско на една национална конференция по проблемите на медицината: "Лекарите са принудени чрез заплаха да прилагат методи, за които те знаят, че не действат. Един от най-ярките примери е химиотерапията, която няма ефект при повечето раково болни... Независимо от факта, че по-голямата част от лекарите са съгласни с безрезултатността на химиотерапията като цяло, те са заставени да я прилагат от групировки, които са особено зантересовани от това и които получават огромни печалби от лекарствената индустрия..."

    Д-р Филип Дей, когото вече споменах, е автор и на книгата "Ракът - Защо все още трябва да умираме, за да стигнем до истината". Той цитира проучване, според което повечето онколози биха отхвърлили за себе си който и да е от официално предлаганите терапевтични методи, ако те самите имат рак.

    Д-р Лий Каудън заявява: "За раковата индустрия пациентът е източник на печалби. Действителните клинични и научни данни не подкрепят твърденията за ефикасност на терапиите, предлагани от нея. Конвенционалните антиракови лечения са наложени, защото те носят пари, а не защото лекуват. Десетилетия провеждащите тази политика ви държат в невежество по отношение на истината, и ще продължава да бъде така, ако не се събудите и да прогледнете Какво се крие зад тяхната реалност."

    Ето и думите на д-р Алън Никсън, бивш президент на Американското химическо общество "...Като химик, обучаван да интерпретира данни, за мен е непонятно как лекарите могат да игнорират доказателствата, че химиотерапията много повече уврежда, отколкото лекува..."

    Онкологът Албърт Брейбърман: "...всеки рак с разсейки, който е бил нелечим през 1975, не е лечим и днес. Много онколози препоръчват химиотерапия за почти всякакъв вид рак, с чувство за безнадеждност, която обаче не е разубедена от този постоянен неуспех."

    "В края на краищата няма доказателства, че химиотерапията в повечето случаи действително удължава живота. Това е голямата лъжа за този метод - че по някакъв начин има връзва между намаляването на тумора на пациента и удължаването на живота му", твърди д-р Ралф Мое - бивш помощник-директор на службата за връзки с обществеността при един от водещите американски центрове за изследвания в областта на рака "Мемориъл Слоун Кетъринг", Ню Йорк.

    Проф. Чарлз Мати, френски онкоспециалист: "Ако един ден се разболея от рак, никога не бих се лекувал със стандартната антиракова терапия. Тези, които са вече болни, но живеят далеч от онкологичните болници, имат повече шанс."

    Още през 1976 г. Иван Илич пише книгата "Медицинската Немезида: експроприацията на здравето", в която дава да се разбере, че медицината е достигнала такъв етап на развитие, на който самата тя се е превърнала в заплаха за здравето. Съвременните "научни" лечения на рак, СПИН и други хронични дегенеративни заболявания са изключително токсични, неефикасни и скъпи.

    През 1978 г. "Офис ъф текнолъджи ъф сайънс" в САЩ извършва голямо проучване върху т.нар. научна медицина и представя резултатите пред Конгреса. Оказва се, че поне 80% от официално установените лечения въобще не са доказани в клинично контролирани изследвания! С други думи, те нямат научна обосновка! След 7 г. НАСА повтаря проучването със същия резултат. Защо въпреки тези данни конвенционалните терапии са единствено признатите и масово прилагани? Това е така, защото медицинската индустрия се стреми да монополизира здравеопазването и да елиминира конкурениията на нелекарствените лечебни методи, които биха застрашили печалбите й! Затова официалната медицина е превърната в религия, а всички теории, мнения и терапии извън "избраните" се обявяват за ерес и ненаучно доказани. Но как да бъдат доказани, когато институциите, обслужващи здравеопазването, по разбираеми причини не желаят да отпускат средства за това?! Целта на медико-индустриалния комплекс е да ви държи в неведение относно възможностите на природната медицина и да ви кара да се подчинявате волно или неволно на това, което той ви предлага. А то в никакъв случай не е здраве! Както заявява Бети Мартини, основала асоциация "Мисията възможна" (вж. Глава 13.): "...химерата, блянът на всички фармацевтични компании е да съблазнят и прелъстят цели огромни части от населението към доживотна зависимост от някакъв медикамент за някаква болест, която те всъщност нямат..." Антъни Хилдер от "Фрий уърлд алианс" пише: "За разлика от легендарния д-р Франкенщайн, който извършвал експериментите си с трупове и създавал чудовищата си от тях, днешните "д-р Франкенщайн" извършват опитите си върху живи хора и от тях правят чудовища."

    Хуманисти с енциклопедични познания не само в областта на медицината, но и извън нея остават неизвестни на лекарското съсловие. Например д-р Самуел Ханеман, основоположникът на хомеопатията като научна система в края на XVIII и началото на XIX в. Той е бил немски лекар, химик и полиглот (владеел е писмено и говоримо 8 езика). Благодарение на изследванията си в областта на химията Ханеман бил избран за член на Академията на науките в Майнс. Неговият "Аптекарски лексикон" се превърнал в стандартен учебник за онова време и измежду всички лекари в Германия именно на него било възложено да стандартизира немската фармакопея. Но след като в един момент, разочарован от официално прилаганите тогава лечения, решава да се отклони от "правилната" медицинска практика и започва да лекува, и то успешно, с хомеопатични лекарства, отношението към него става враждебно и той дори е принуден да напусне Германия.

    Друг немски лекар - Бьонингхаузен, през 30-те години на XIX в. спасил от бяс десетки хора и животни, много години преди Луи Пастьор да въведе съответната ваксина (1885 г.). Името и успехите му обаче също както тези на Ханеман, Херинг, Кент и други известни с постиженията си лекари хомеопати никъде не се споменават в алопатичната медицинска литература. Същото се отнася например и за нашия съвременник - специалиста по хранене и ирисова диааностика д-р Бернард Йенсен, помогнал на десетки хиляди хора да се отърват дори от много тежки и смятани за напълно нелечими заболявания, както и за други лекари и лечители, за които ще стане дума по-нататък в книгата.

    Неотдавна лаконично беше съобщено в нашата преса, че българските учени проф. Е. Гъбев и доц. Е. Гъбев, баща и син, са открили и патентовали принципно ново лекарство, което помага много ефикасно на хора със синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН). Според информацията не са установени нежелани въздействия от страна на медикамента. Познатите западни препарати, използвани в тези случаи, са изключително токсични и предизвикват много сериозни странични ефекти, а според много учени и лекари именно те правят живота на болния по-тежък и го съкращават. Българското лекарство обаче едва ли ще получи признание и широко разпространение, независимо че може да се окаже много по-ефикасно и безвредно от всички използвани досега средства, защото западната фармацевтична мегаиндустрия не би го допуснала. Доколкото става ясно от публикациите, фирмата, която е субсидирала лечението, вече е прекратила отношенията си с Инфекциозна болница в София и няма кой да плаща за консумативите и другите разходи по клиничните изпитания. Не е ли нормално да се запитаме: Нима е възможно при такова откритие българското правителство да не прояви интерес и загриженост и да не отдели пари за продължаване на изследванията и опитите при положение, че това би могло да донесе освен известност на българската медицина и милиарди долари приходи за страната ни?

    Спомням си едно събитие от времето, когато работех към голяма столична болница. Един ден ми се обадиха от библиотеката и ми съобщиха, че е пристигнала като дарение голяма пратка с хомеопатична литература. Там знаеха, че се интересувам от и прилагам "нестандартни" лечебни методи, и затова ме потърсили. Уведомиха ме, че става въпрос за около 40 комплекта, всеки с по четири от най-необходимите за практикуване на метода хомеопатични книги на английски език. Още на другия ден отидох, за да ги видя и евентуално да уредя да бъдат дадени на колеги, обучаващи се в момента. Каква беше моята изненада, когато бях посрещнат с думите: "Директорът на болницата каза, че тук никой не се занимава с подобни глупости и нареди да ги предадем на вторични суровини."(!) И те го бяха направили, запазвайки само един комплект за мен.

    Преди няколко години колега ми се оплака, че искал да практикува акупунктура в спешното отделение, където работи, но началникът му категорично отказал и го предупредил недвусмислено, че ако това стане, ще трябва да си събира багажа.

    Не е желателно хора, които се избират на отговорни ръководни постове в здравеопазването да имат самостоятелно мислене и въобще да могат да мислят извън поставените рамки; важното е да се подчиняват на системата и на тези, които я контролират! Медицината е област, в която се изисква конформизъм и се проявява силна нетолерантност към мнение, което е различно от "официалното". Самите лекари нямат достатъчно информация за това, което в действителност става зад кулисите в здравеопазването, а когато не са съгласни или пък знаят истината, в повечето случаи са принудени да премълчават. Постановката е такава, че не дава възможност за инициатива извън стандартите, особено в болниците. На тези, които се осмеляват да критикуват системата и да изразят различно мнение или положително отношение към "алтернативните" терапии, не се гледа с добро око.

    Понякога медицинските институции, използвайки властта, с която разполагат, превръщат истински терапии като акупунктура и хомеопатия в придатъци на вече създадената вредна система, като налагат тяхното практикуване по алопатичен начин, т.е. в определени тесни граници, без да се обръща внимание на философията, която стои в основата им, и която всъщност ги прави толкова ефикасни. Такъв е например случаят с акупунктурата в Канада според разкритията на д-р Г. Ланкто. У нас има опити по същия начин да се подходи към хомеопатията.

    В медицинските кръгове и у някои представители на сегашното правителство в страната ни съществува идеята да се създаде лекарска камара, в която всеки медик ще трябва да се регистрира и съответно да плаща такса, за да получава разрешително за практикуване. Предвижда се това да не е съсловна организация, а висш държавен орган, който ще осъществява контрола върху практиката в България, като претенцията е, че няма да обслужва политически, а само професионални интереси. На мен лично ми е трудно да повярвам в това. Така, както става и в други страни лекарската камара заедно с Българския лекарски съюз (БЛС), могат да бъдат превърнати в репресивни органи за налагане на "добрата медицинска практика". С други думи лекари, които прилагат успешно алтернативни терапии, могат да бъдат сплашвани или санкционирани по различни начини (вж. примерите по-нататък в книгата). Така ще се обслужват икономическите интереси на медицинската индустрия, а това от своя страна неизбежно ще доведе и до политическо влияние.

    Напредъкът, който беше постигнат в изучаването на физическото тяло на човека и развитието на различни клонове на медицинската наука в синхрон с материалистическо-механистичния подход доведе до създаването на отделни специалности. Това се явява и един от факторите, допринасящи за липсата на профилактика и резултатно лечение на хроничните болести. Човекът беше разчленен на множество органи и системи, които съответно се "лекуват" от различни специалисти. Отново ще се позова на д-р Г. Станков: "Тази разпокъсаност на медицината, продиктувана от тясната специализация, не позволява създаването на обща теория за възникването на заболяванията, базиращи се на логични закономерности, каквито сме свикнали да срещаме във физиката. Това не означава, че такива закономерности не съществуват, а че медицината все още не е разработила правилен подход към биологичните явления, които тя наблюдава и окачествява като "болести"... объркването и липсата на познание в медицината е повсеместно явление, дължащо се на раздробяването на тази наука на частни дисциплини, без каквато и да е връзка между тях, а оттам и на медицинския мироглед, който те пораждат. В резултат на това медицината е деградирала като наука и е сведена до култивирането на отделни мнения, които грижливо се отглеждат като крехки фиданки от самозвани мичуринци, опасяващи се да не би някой лек полъх на истината да ги прекърши..."

    Вниманието на алопатията е насочено изключително към физическото тяло независимо от претенцията, че се лекува целия човек. Ролята на лекаря най-често е сведена до тази на механик, който поправя или сменя повредената част. При този подход индивидуалността на човека, търсещ здравна помощ, е почти изцяло пренебрегната. Съвременната медицина лекува "болести", а не болни хора и затова постиженията й са твърде далеч от очакваното. Специалистът обикновено е човек, който знае много, но в една твърде ограничена област. Концентрирайки се само върху един орган или система, той изпуска от поглед целия човек и причините, които са довели до развитието на съответното болестно състояние. Известният американски неврохирург Харви Къшинг е казал: "Лекарят трябва да обръща внимание не само на болния орган, дори и не само на целия човек; той трябва да разглежда човека в средата, в която живее."

    Очевидно е, че на този стадий на развитие на медицината разделянето й на отделни дисциплини е неизбежно, но новият тип специалист трябва да е с много по-широк поглед върху човека, здравето и болестта и да прибягва до "специализирана" помощ само в краен случай.

    Развитието на науката от една страна, даде на медиците сложна и скъпа апаратура и възможности за разнообразни изследвания и тестове, но от друга, изтласка изкуството да се лекува на заден план. В света на електрониката и компютрите докосването, този жест на човечност и съпричастие, успокояващ и лечебен сам по себе си, стана дефицитен артикул, а истинската, човешката връзка, която е от съществено значение за лечението, беше прекъсната. Създаването на това изкуствено отчуждение между лекар и пациент е целенасочена политика от страна на медицинския естаблишмънт, за да се контролира целият процес на оказване на здравна помощ по желания начин!

    Обичайна практика стана изграждането на големи болнични комплекси. От една страна, те предразполагат към широко разпространение на вътреболнични инфекции, а от друга - създават, некомфортна и дори враждебна среда за пациента, като го превръщат в безименна и безгласна част в конвейера, наричан "здравеопазване". Редовно явление е например да се обсъжда състоянието на болния между колеги и на упражнения със студенти в негово присъствие, като че ли той отсъства или е някаква бездушна вещ, поставена на леглото. Често могат да се чуят и подобни коментари: "Как е днес "пневмонията" на 3-о легло?" или "Сложи ли катетър на "рака" от 64-а стая?" и т.н.

    Проучванията показват, че човек се съвзема по-бързо дори от тежки заболявания, ако е в интимна и създаваща му душевен комфорт атмосфера. Компанията на любимия човек или на близките и подходящ диетично-хигиенен режим сами по себе си могат да бъдат ефикасен и понякога достатъчен стимул за възстановяване.

    Конвенционалната медицина лекува по определени схеми. У нас в съответствие с провежданата здравна реформа беше решено от 01.07.2001 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да финансира лечението на 159 заболявания в 30 т.нар. клинични пътеки. Например възпалението на белия дроб, което може да доведе до 15 болести, е определено като една клинична пътека. Тя започва от прегледа при семейния лекар, минава през изследванията, диагнозата, домашното лечение и ако се наложи, до насочване към болница. Специалистите на касата са изработили матрици за лечението на всяко едно от определените заболявания. Посочено е стъпка по стъпка какво да се прави от постъпването на болния в отделението до пълното му излекуване. (какво ли се има предвид под "пълно излекуване"?) Всички дейности и манипулации ще бъдат калкулирани и на базата на получената накрая сума от разход на време, работа, медикаменти и консумативи ще се определи цената, която касата ще поема за лечението на определен вид заболяване. Точно като в съвременен автоматизиран завод. В 80% от случаите би трябвало да се спазва предварително подготвената стандартна схема за лечение на дадено заболяване. Всичко това се прави "с цел да се подобрят грижите за пациентите по европейските стандарти". Касата ще сключва договор само с тези медицински заведения, които могат да осигурят лечението "по правилата на добрата медицинска практика", т.е. имат Квалифициран екип, подходяща апаратура и условия за лечение. Според своята подготовка болниците могат да сключват договор за всички клинични пътеки, само за една група заболявания (т.е. само за една пътека) или дори само за една диагноза.

    Ето какво казва в едно свое интервю д-р Гилен Ланкто: "Като лекар, аз съм практикувала медицина повече от 20 г. в различни страни. Била съм в няколко провинции в Канада и съм дивяла 6 г. в САЩ... Питах се, "Защо ставаме все по-болни и по-болни, а здравеопазването все по-скъпо и по-скъпо, и всички сме недоволни?" Осъзнах, че всички различни системи са еднакви. Те имат различни имена, ... но в основата си приличат... Истината е, че медицинските системи са контролирани от финансовите акули за да им служат... Цялата медицинска система е устроена така, че да прави хората все по-болни. Когато осъзнах това, аз бях изправена пред избора или да се подчинявам на медицинските власти и да си държа устата затворена, или да се подчиня на моята съвест и да говоря... И така написах книгата "Медицинската мафия". Тази книга не е отрицание на медицината, а обяснява как работи системата. Ако не знаем това, няма да разберем нищо... Целта на медицинската система е да бъде сложна. Аз реших да назова истинските играчи и да покажа на обществеността кой каква роля изпълнява и как се играе играта...

    Лекарите искат да помагат на своите пациенти и последните искат да им се помогне. Защо се получава така, че това не се осъществява? Причината е, че между лекаря и пациента има посредници. Налице е правителството, което е отнело правата на пациента и е създало законодателството за това как трябва да се практикува медицина и кое е правилно, и кое грешно. След това идват застрахователните компании, които вземат парите на пациентите и решават по какъв начин ще ги върнат на лекарите... И така пациенти и лекари имат връзка само чрез застрахователните компании и чрез правителствените институции...

    Според моя опит конвенционалната медицина е разрушителна... На лекарите не им се позволява да дават алтернативна информация на пациентите си... Не трябва да забравяме, че медиите като цяло принадлежат на финансистите. Така че те покриват гледната точка на естаблишмънта."

    Съвременното здравеопазване и медицина са образували система, която възнаграждава болестта, а не здравето. Затова според методите, които използва, и философията, на които се опира, по-подходящо всъщност би било да се нарича "БОЛЕСТООПАЗВАНЕ"! Скритата цел на здравните институции и финансовата мощ, която стои зад тях, е да има повече болни хора и съответно по-големи печалби. Затова и здравноосигурителните каси по света не заплащат за извършени профилактични мероприятия и разяснителни беседи, както и за лечение, проведено с естествени методи. Най-големият кошмар за медицинската индустрия би бил "епидемия" от здрави хора, които нямат нужда от нейните хапове, ваксини и хирургични вмешателства. Ето защо мерките, които се вземат за подобряване на условията на живот и повишаване на здравната култура са повече от недостатъчни! Ето защо властите, които служат на индустрията - съзнателно или не, не дават равноправна възможност на т.нар. алтернативни терапии да се развиват и да придобият официален статут. Фармацевтичните гиганти не могат да правят пари от естествените лекове - билки, хомеопатия, акупунктура, рефлексотерапия и пр., защото не могат да ги патентоват.

    През последните десетилетия животът става все по-динамичен и самата система те притиска да не боледуваш. Затова хората искат излекуване бързо, на момента. Именно с това спекулира медицинската индустрия - предлага ви БЪРЗО облекчаване на симптомите, НО НА КАКВА ЦЕНА? Най-често се плаща с допълнително увреждане на здравето и дълготрайна зависимост от нови медикаменти!

    Официалната медицина се е концентрирала върху потискането на симптомите, а не върху лекуването на болестта и премахването на причината, която я предизвиква. Затова пациентът става зависим от непрекъснатата нужда да бъде на някакво "лечение" и честа смяна на медикаменти. Основните методи, чрез които работи алопатията понастоящем, нерядко допълнително влошават състоянието на хората, т.е. "лечението" те прави още по-болен, за което естествено трябва ново "лечение" и така се попада в порочен кръг. Именно поради тези причини официално прилаганите терапии са ориентирани симптоматично - защото болният ще остане недоизлекуван и пак ще идва. Както сподели мой близък приятел лекар, работещ в чужбина, "това е целта на мероприятието". В интерес на здравето арсеналът, с който разполага съвременната медицина, трябва да бъде прилаган само в краен случай - когато естествените терапии се оказват безсилни да помогнат на болния или ако процесът е вече толкова напреднал, че може само симптоматично да се повлияе до известна степен чрез алопатия.

    Д-р Г. Ланкто заявява: "... здраве за всички според СЗО означава излишно тъпчене с медикаменти и ваксиниране на всички. С други думи, болест за всички... Лъжи, манипулации, страх. Всичко влиза в употреба."

    Ето какъв пример дава тя: През октомври 1994 г. по време на телевизионно предаване гостуващият лекар бил попитан за алтернатива на лечението на деца, страдащи от определен тип епилептични припадъци. Оказало се, че не къде да е, а в световноизвестния университет "Джон Хопкинс" с много голям успех е изпробвана диета, която е повлияла състоянието на болните много по-добре, отколкото различните прилагани в такива случаи медикаменти. Когато го попитали защо тогава лекарите не препоръчват и не прилагат именно този метод на лечение, откровеният отговор бил: "Защото нито една голяма фармацевтична компания не стои зад него."(!)

    Пациентът е този, от който зависи финансовото благополучие на индустрията. Затова целта е да се направи обществото зависимо от медикаментите и изобщо от предлаганата система, като повярва в нейната почтеност и непогрешимост. Както пише д-р Г. Ланкто: "...под прикритието на научноизследователска работа и грижа за обществото, тя (индустрията - бел. авт.) пръска семената на болестта и жъне печалбите... Тя контролира всеки аспект на медицината. От студента по медицина до пациента... Всички видове властови институции, независимо дали правителствени или медицински, са подчинени на огромната й мощ. В края на краищата индустрията им дава възможност да дойдат на власт и да получат признание. Всичко, което се иска от тях, е да помнят това и да не хапят ръката, която ги храни..." Действайки най-често скрито чрез своите подставени лица - различните овластени институции и организации и самите лекари, медицинската индустрия придобива пълен контрол над вашето здраве.

    Израждането на здравеопазването и медицината в бизнес се вижда и в провежданата в България здравна реформа, която вече взе първите си жертви. Публична тайна е финансовият рекет, на който са подлагани у нас пациенти и техните семейства в различни болници. Историите, които могат да се разкажат от много болни, колеги и медицински сестри, не говорят в полза на част от лекарското съсловие. Това явление има известна психологическа обосновка, макар и не оправдание. Лекарят, който носи огромна отговорност и с големи усилия и разходи се е обучавал продължително време, години наред е бил поставян у нас на едно от най-ниските стъпала на социалния живот с унизително заплащане. Към него са предявени огромни изисквания, а същевременно правото му за достоен живот е отнето. Спокойно може да се каже, че последното важи за всички честно работещи хора в България. В същото време неправомерното обогатяване и корупцията се ширят масово и безнаказано сред властващите, тяхното обкръжение и криминогенния контингент. Това не може да не се отрази на мирогледа на някои хора в бели престилки, защото всички сме грешни, повече или по-малко. Още Хипократ е казал, че лекарят не трябва да взема нищо, но е необходимо да има всичко. Т. е. той трябва да е обезпечен материално, за да може да повишава своята квалификация непрекъснато и по най-подходящ начин и да се отдаде на своята работа и на болните, които са му се доверили!

    Превръщането на болниците в търговски дружества също означава да се гони печалба, а за осъществяване на тази цел те имат нужда от болни хора. Тъй като в някои западни страни на лекарите, работещи в частните клиники, се заплаща на основата на извършени прегледи и манипулации, много често се правят ненужни такива, които дори понякога застрашават здравето на болния. Лекарите в развитите държави и особено специалистите, са много добре платени и поради това повечето от тях не изпитват нужда от промяна в системата.

    Фамилните лекари у нас се стимулират да записват колкото се може повече пациенти, за да получават повече пари. Но как можеш да познаваш и да бъдеш лекар на няколко хиляди души и да обърнеш достатъчно внимание на всеки от тях, когато има нужда? Освен това семейният лекар е превърнат в писарушка и времето, през което е в кабинета, отива изключително за попълване на документация - амбулаторни листа, медицински направления, рецепти и др., и затова не може да отдели необходимото време и да поговори по човешки с пациента. А именно от това най-много се нуждае всеки в това време на изкуствено стимулирано отчуждение. Един разговор може да има много по-силен и траен положителен ефект, отколкото десетки прегледи, тестове и медикаменти.

    Един от най-вредните митове в здравеопазването, е този за лекаря супермен, който едва ли не държи ключовете на живота и смъртта. По този начин, от една страна, се слага непосилно бреме върху плещите му, а от друга - се премахва необходимостта от поемане на отговорност за собственото здраве от страна на болния. Насажда се култура, стимулираща саморазрушително поведение, а на хората в бели престилки е отредена ролята на "спасители", които естествено си служат с помощта на "достиженията" на фармацията и хирургията. Лекарите обаче са хора като всички останали със своите общочовешки проблеми, слабости и грешки и освен това прилагащи често неподходящи терапевтични методи. Затова митологизирането на професията е еднакво вредно както за практикуващите я, така и за тези, които разчитат на помощ от нея.

    Понякога могат да се чуят отрицателни коментари за професионалната деформация на лекаря - в много случаи той като че ли изглежда бездушен и отдръпнат. Всъщност това е защитна реакция, макар и не най-добрата, за да оцелее психически от всекидневните контакти с болките на хората. Огромното напрежение и отговорност водят до висока смъртност сред лекарското съсловие от сърдечно-съдови заболявания, рак, депресии, злоупотреба с алкохол. Според Лешан самоубийствата са втората причина за смъртност сред студентите медици в САЩ, а сред лекарите те са повече отколкото общата смъртност от пътнотранспортни произшествия, самолетни катастрофи, убийства и удавяния!

    Тук стигаме до една тема, която е напълно пренебрегвана по време на медицинското образование - отношението към смъртта и към терминално болни пациенти. Повечето медици не знаят как да се отнасят с хората, които вече са близо до своя край, както и с техните близки. Смъртта е превърната в неестествено явление и на лекаря косвено се вменява чувство за вина, когато някой негов пациент почине. Това произтича именно от недостижимия стандарт на съвършенство и "всесилността", с която го е натоварила системата, и от необоснованите очаквания, които се предизвикват съзнателно или подсъзнателно у обществото. Много лекари се самообвиняват дори когато са направили всичко възможно (поне според познанията, които имат), за да спасят човешки живот. Смъртта е естествен завършек на земния ни път и дори най-добрите лечебни мерки и най-опитните лекари не могат да я предотвратят и да променят природните закони. Човек трябва да се старае да живее достойно и да бъде оставен да умре достойно. Свидетели сме на случаи, когато над безнадеждно болни хора, дори пряко волята им, се издевателства докрай, само и само да се покаже, че се прави всичко възможно и че се води "борба" за спасяването им! В действителност борбата е, за да се запази статуквото на нашето изкривено разбиране за реалностите на живота.

    Ето какъв поучителен случай описва Лешан: 78-годишен мъж бил приет в една американска клиника със запушване на червата. Човекът бил сигурен, че умира, но лекарите не искали и да чуят за това. Когато другарят му по стая, който страдал от рак на дебелото черво, бил неуспешно реанимиран, лежащ в собствените си екскременти, мъжът отчаяно помолил медиците никога да не правят това и с него.

    След три дена пациентът получил застойна сърдечна недостатъчност, поради което пряко волята му бил поставен на респиратор, а състоянието му следено с електроди, сложени по ръцете и гръдния му кош. Още на първата нощ той бил открит мъртъв в леглото. Установили, че е успял да се пресегне и да изключи респиратора. До него на масичката намерили бележка, написана с разкривен почерк: "Докторе, смъртта не е враг, но безчовечността е."

    Това, което липсва в значителна степен на днешната медицина (като институция), е хуманизмът. Не искам да кажа, че лекарите като цяло са лишени от него. Напротив, по-голямата част от тези, които са се посветили на това благородно служене на човечеството, работят искрено и всекидневно спасяват хиляди хора. Не бива да се забравя, че въпреки многобройните грешки и въпреки ограниченията, които са им наложени от системата, повечето лекари изпълняват съвестно професионалните си задължения.

    Сега искам да обърна внимание и на един факт, който остава незабелязан от мнозина. Често "лечители", възползвайки се от недостатъците на сегашното здравеопазване и злоупотребявайки с отчаянието на болните и техните близки, най-безотговорно предлагат "панацея" по вестници, списания и телевизионни канали. Те нерядко отричат всичко постигнато от официалната медицина и заблуждават хората по отношение на конвенционалните и алтернативните терапевтични методи и техните възможности, без да има кой да им потърси отговорност за това. Постиженията на покойния Петър Димков, както и на други честни и образовани лечители от миналото и сега са безспорен факт и заслужават уважение, но покрай тях на сцената излязоха и нагло се саморекламират индивиди без елементарна медицинска култура, а много често и със съвсем повърхностни познания по билколечение или за съответния метод, Който претендират, че прилагат. Придавайки си начетен вид и нерядко смесвайки в една словесна салата термини от медицината, окултизма, източния мистицизъм, православното християнство, будизма и пр., някои недобросъвестни индивиди успяват да заблудят немалко хора. В някои случаи лица без медицинско образование, опитващи се да лекуват, спират на пациента алопатичните медикаменти, които понякога са животоподдържащи (например хормони при хормонозаместителна терапия, когато липсва произвеждащият ги орган), или го карат да се откаже от животоспасяваща операция (например при сериозно сърдечно заболяване, изискващо задължително хирургична намеса), като му обещават чудодейно изцеление. В резултат на подобна "терапия" има вече и смъртни случаи, затова хората трябва да са запознати и с възможността да попаднат на "фанатици" от "другата страна на барикадата". Затова всички, които практикуват някакъв вид терапия, трябва да са отговорни пред закона еднакво. Бих искал да подчертая, че медицината и лечението не принадлежат на нито една от двете крайности - нито на явно некомпетентните и безотговорни "лечители", нито на специалистите, много вещи в своята област, но изключително консервативни към алтернативните терапии и мнения извън стандартните!

    За да бъда обективен, трябва да отбележа и факта, че някои лекари също не са подготвени добре в областта на алтернативните терапии, които практикуват. Затова и неудовлетворителните резултати, които постигат, водят понякога до разочарования у пациентите и компрометиране на метода. В интерес на вашето здраве ще си позволя да ви дам един съвет: избягвайте лечители и лекари, които обещават "чудеса" и възхваляват единствено метода, който твърдят, че предлагат. Сред медиците такива хора все пак се срещат много по-рядко, защото те носят реална отговорност и освен това имат доста по-ясна представа за усложненията, които могат да настъпят при неадекватно лечение.

    В края на тази глава бих искал да напомня, че разрешението на здравословните неблагополучия е свързано с лечението на социалните болести на човечеството - неравенството и бедността. Данните на Световната банка показват, че 2,8 млрд. души - половината от населението на Земята, живеят с по-малко от 2 долара на ден, а поне 1,3 млрд. души дивеят с по-малко от един долар на ден и страдат от недохранване; приблизително 1,2 млрд. нямат достъп до чиста вода.

    Д. Айк пише: "...повече от половината деца в Гана са недохранени, докато на половината от обработваемата земя там се отглежда какао за западната шоколадова индустрия. Други статистически данни показват, че 400 000 деца умират всяка година в Бразилия от болести, причинени от глад, като в същото време Бразилия е един от най-големите износители на храни в света. Докато тези деца живеят и умират в бедност, земята, която може да ги изхрани, се използва за увеличаване на печалбите на мултинационалните компании и света на богатите изобщо. Това манипулиране на търговията и дълговете на бедните държави от страна на Запада е породило почти невероятната ситуация, при която всяка година от бедните изтичат повече пари към богатите, отколкото обратното..." В САЩ най-богатите американци, които са само 1% от населението, притежават 40% от собствеността в страната, а над 32 млн. души живеят под границата на бедността, включително и 13 млн. деца. 500 от най-големите транснационални компании притежават около една четвърт от основните фондове в света. Всяка една от 50-те най-големи корпорации има годишна печалба, по-голяма от брутния вътрешен продукт на 131 държави на ООН! СЗО стигна до избода, че в развиващия се свят умират всяка година 12 милиона деца поради неблагоприятните условия на живот! Това е "мълчалив геноцид", който лесно би могъл да бъде прекратен, ако ресурсите бъдат насочени към задоволяване на човешките потребности, а не към обогатяване на шепа хора.

Това е следствие на Изкуствената Световна
Хипер Инфлация

(горе)
 
РАКЪТ

Бих искал да започна тази тема с цитат от изданието „Вътрешни болести“ под редакцията на известния български лекар проф. Чудомир Начев: „Злокачествените заболявания представляват едни от най-важните, все още неразрешени, биологични, социални и медицински проблеми на нашия век. Всяка година в света заболяват от злокачествени тумори над 6 млн. души, а около 4,5 млн. умират. В борбата със злокачествените новообразувания вече са постигнати измерими успехи, но все още, общата заболеваемост и смъртност в света расте, което е в пълен контраст с развитието на науката и културата в човешкото общество. Понастоящем всеки десети жител на планетата умира от рак, а ако тези тенденции се запазят, до края на века всеки пети или шести човек ще умира от тези истински социално значими заболявания… В нашата страна годишно заболяват около 24 000 души от рак, 15 000 умират, а общият брой на болните е над 150 000. Общата заболеваемост от злокачествени новообразувания у нас през последните години нараства с около 1,5% годишно, а смъртността се увеличава с около 3%… Голямо здравно и социално значение за нашата страна има фактът, че ракът е много честа причина за смъртността и инвалидизирането на хора в работоспособна възраст…

Образуването на един злокачествен тумор е сложен и продължителен многофакторен процес, преминаващ през няколко стадия. По всяка вероятност процесите са обратими и по принцип е възможно туморната клетка да се превърне в нормална, което засега е установено предимно при клетъчни култури в експериментални условия и при някои човешки тумори. Образуването на злокачествените тумори и тяхната еволюция в организма на болния се повлияват от голям брой известни или все още неизвестни екзогенни или ендогенни фактори… В организма протичат сложни взаимодействия между фактори на околната среда… и фактори на самия организъм, които определят произхода и еволюцията на раковото заболяване…

Вече се знае, че 80-90% от злокачествените тумори се причиняват от известни фактори на околната среда, свързани с начина на живот на съвременния човек. Според обобщените данни на СЗО най-голям относителен дял заема начинът на хранене, следван от тютюнопушенето (общо обуславят около 60-70% от смъртността от рак), репродуктивното и сексуалното поведение, алкохолизма, професионалните фактори, замърсяването на околната среда, прекомерната употреба на лекарства и др. Очевидни са големите възможности и перспективи на т. нар. първична профилактика на рака, насочена към премахване или намаляване на канцерогенните фактори…“ По-нататък в книгата се описват постиженията на съвременната молекулярна биология, на чиято база се изпробват различни методи, които са все още само в предклиничен и клиничен експериментален стадий, но не се прилагат в рутинната практика и се представят „някои обнадеждаващи предварителни резултати“.

В главата „Съвременна онкологична доктрина“ може да прочетем: „Съвременното лечение на злокачествените новообразувания е комплексно и се провежда с помощта на трите основни метода – хирургично, лъчево и лекарствено лечение. Имунотерапията все още не е излязла от стадия на клиничните изпитания и не е доказала своето точно място в общия план на лечението…

Терапевтичната стратегия за всеки отделен онкоболен се изработва задължително от мултидисциплинарен екип от специалисти онколози, включващ хирург, радиотерапевт и химиотерапевт, а напоследък се изискват и патоморфолог, гинеколог, рентгенолог, ендоскопист, уролог, специалист по рехабилитация, психолог и др… Засега хирургичното лечение е основен и единствен метод за лечение при над 50% от онкоболните с локализирано заболяване независимо от нозологичната единица. При останалите 50% от онкоболните с локализирано заболяване хирургичното лечение се комбинира по различен начин с лъчетерапия и/или лекарствено лечение… Най-добри резултати в света при лечението на онкоболни са получени в големите комплексни онкологични центрове на развитите държави, в които има изключително добре финансирани кадрови и материално-технически възможности. Експертите на СЗО препоръчват във всички страни да се създават комплексни онкологични центрове с по 650 болнични легла, които да обслужват 1-2 млн. население…“

След като ви запозная с още някои факти относно разпространението на раковите заболявания по-света, ще ви представя проблема и от друга гледна точка и, надявам се, ще разберете защо не е постигнат резултат в профилактиката и лечението на рака. В първа глава вече се запознахте с мнението на онкоспециалисти от различни страни по отношение на химиотерапията.

Ракът е втората главна причина за преждевременната смъртност в Австралия. През 40-те години раковите заболявания са давали 12% от общата смъртност, а през 1992 г. -25,9%. За мъжката популация от 1 до 44 г. ракът е втората водеща причина за този показател, а във възрастовата група между 45 и 64 г. – първата, като при жените възрастовите граници са съответно от 1 до 24 г. и между 25 и 64 г.

Смъртността от белодробен рак: се е увеличила 25 пъти от 1930 г. до сега, като 5-годишният период на преживяване за времето от 1977 до 1985 е обхващал само 11% от заболелите. Пушачите и месоядните по-често заболяват от белодробен рак.

Ракът на гърдата е най-честият сред австралийските жени. В Ню Саут Уейлс например от 1973 до 1990 г. заболеваемостта се е увеличила с 19%. Според едно изследване на д-р Такеши Хираяма и сътрудници при тези, които консумират ежедневно месо и животински мазнини, има 4 пъти по-висок риск от заболяване. Едно голямо британско проучване показва, че 40% от жените с диагностицирай рак на гърдата и лекувани алопатично преживяват до 5 г., 30% – до 10, а само 18% – до 20 г. Д-р Едуард Сканлън от „Нортуестърн кшивърсити медикъл скул“ заявява в „Джърнъл ъф Америкън медикъл асосиейшън“ (JAMA), че „за период от 100 г. лечението на рака на гърдата е еволюирало от пълната липса на лечение до радикално такова и отново назад към по-консервативна терапия, без това да се отрази на смъртността“.

Увеличението на рака на простатата при мъжете в Австралия е 6-кратно за периода 1910-1959 г. За същото време случаите с рак на яйчниците при жените са нараснали 4 пъти. Голямо увеличение на честотата на различните видове рак се наблюдава при всички възрастови групи. Най-висока честота на рак при децата има в Австралия и Нова Зеландия, но тенденция за нарастване на заболеваемостта се наблюдава в целия свят.

„Войната“ на конвенционалната медицина с рака очевидно е пълен провал. А лечението, което се предлага, много често убива по-бързо болния или му причинява допълнителни страдания. Затова официалните институции непрекъснато се опитват да прикрият тези истини. Джон Бейлар, бивш редактор на „Ю Ес джърнъл ъф дъ нешънъл кенсър инститют“, работил за изданието 25 години, съобщава през 1985 г. на годишната среща на Американската асоциация за напредък в медицината, че понастоящем все повече хора с доброкачествени или леки заболявания се включват неправомерно в статистиките на излекуваните от рак. Това става, за да се оправдае официалната политика, която се води. Друга тактика, която се прилага, за да се убеди обществото в напредъка на антираковата индустрия, е да се обяви пациентът за излекуван, ако е преживял 5 г. след поставянето на диагнозата и терапията, независимо че скоро след това може да е починал.

Според Франк Вийвел, директор на „Хора срещу рака“, в САЩ разходите свързани с това заболяване, са повече от 100 млрд. годишно „за лечения, които са едновременно неефективни и нехуманни“. Броят на заболелите и на починалите продължава да расте въпреки влаганите огромни и непрекъснато увеличаващи се финансови средства за изследване и лечение. Отново ще цитирам д-р Г. Станков: „В Хайделберг, Германия, където завърших медицина, има голям раков център, който съществува повече от тридесет години и междувременно е набъбнал до 2000 души научен персонал с годишен бюджет повече от половин милиард марки. Ефектът от тези разходи е практически нула – досега не е постигнат никакъв напредък в лечението на рака в този институт… Този институт не е изключение, а правило. Само в областта на рака има десетки подобни институти по света, чието съществуване не може да се обоснове с постигнатите там резултати. Ние можем да обобщим това заключение за всички изследователски институти в областта на медицината, без да се отклоним съществено от истината, и по този начин ще получим една бледа представа за колосалното разхищение на човешки и финансови ресурси в тази област на науката – медицинската изследователска дейност е наистина буре без дъно…“

Според проф. д-р Самюел Ъпстейн, председател на Международната асоциация за превенция на рака, болестите трябва преди всичко да се предотвратяват. Според него от 50-те години до сега онкологичните заболявания са се увеличили рязко, като при някои видове рак процентът надвишава 300.

За да добиете представа за манипулацията в тази област на медицината от страна на здравните власти и индустрията, бих искал да ви запозная с изследванията и лечебните постижения на някои учени и лекари и натиска оказван върху тях.

Роял Реймънд Райф е роден през 1888 г. Лекар, биолог и физик от Сан Диего, САЩ, смятан от мнозина за най-разностранния гений, живял някога. Енциклопедичността на неговите познания и умения е действително впечатляваща. За научноизследователската си работа и постиженията си той получава 14 награди и титлата „почетен доктор“ на университета в Хайделберг!

Д-р Райф разработва технологии, които и днес се прилагат в електрониката, биохимията, радиохимията, балистиката и авиацията. Може да се каже, че той развива биоелектричната медицина. Между изобретенията му са: хетеродинен ултравиолетов микроскоп, микродисектор и микроманипулатор.

През 1920 г. конструира първия в света много мощен светлинен микроскоп. След повече от десетилетие усъвършенстване, през 1933 г., той завършва окончателно работата си над своя универсален микроскоп – изключително сложен уред, съставен от 5682 различни части и постигащ увеличение 60 000 пъти. Откритието на Райф има огромно значение – то дава възможност да се наблюдават в динамика репликационният цикъл при вирусите, жизненият цикъл на бактериите, как последните се изменят в различни форми, за да преживеят промените в околната среда, и как под влиянието на различни канцерогенни вещества някои от тях превръщат нормалната клетка в ракова! За сравнение бих искал да поясня, че със съвременните електронни микроскопи могат да се наблюдават вируси и бактерии само в неактивно състояние.

Райф усърдно и неуморно документирал спектроскопския почерк на всеки микроб, който изследвал, и начина, по който се развивал в тъканните култури.

Той бил толкова напред от своите колеги, че те изобщо не можели да разберат същността на проучванията му. Затова мнозина пътували до Сан Диего, за да видят микроскопа и да придобият идея за това, което правел.

Всъщност д-р Райф пръв идентифицира микроорганизъм, който е главна причина за развитието на ракови заболявания при хората, когато се създадат необходимите условия за това. Той го нарекъл „Cryptosides primordiales“. Райф видял и вирусите, които допринасят за развитието на полиомиелит, херпес, грип и много други болести, и документирал педантично всичките си изследвания със снимки, филми и подробни записки.

За да унищожи микробите, Райф използвал същия физичен принцип, който му помогнал да ги наблюдава живи – принципа на резонанса. Атакувайки ги чрез специално създаден от него уред с електромагнитни вълни с тяхната резонансна честота, но с много по-голям интензитет, той предизвиквал разрушаването им. По същия начин, по който ни е известно, че може да се използва звук с определена честота, но с голям интензитет, за да се счупи например само стъклена чаша, като същевременно предметите наоколо остават незасегнати. Това става именно поради факта, че молекулите й трептят с честота, хармонична на зададената. Методът на Райф унищожавал само вирусите без изобщо да засяга здравите клетки и тъкани. Ученият нарекъл съответната честота „смъртоносна осцилаторна стойност“.

На 20 ноември 1931 г. в имението на д-р Милбанк Джонсън в Пасадена 40 най-изтъкнати медицински специалисти от САЩ се събират на банкет, организиран в чест на д-р Р. Райф под мотото „Краят на всички заболявания“. Но само няколко години по-късно всички тези хора ще „забравят“ и изобретателя, и това събитие.

Райф работил упорито години наред, понякога и по 48 часа без прекъсване, докато установил МОЕ за огромен брой микроорганизми, допринасящи за развитието на различни, понякога опасни заболявания – грип, менингит, тетанус, полиомиелит и др. След като в своите опити излекувал много раково болни животни, унищожавайки безболезнено съответния вирус със специфична електромагнитна честота, Райф заедно с д-р Милбанк Джонсън от Университета в Южна Каролина и под наблюдението на специално назначен медицински научноизследователски комитет провел успешен експеримент с хора през лятото на 1934 г. За период от 4 месеца всичките 16 пациенти с различни ракови заболявания, диагностицирани като терминално болни, били излекувани с този безболезнен и без странични ефекти метод. Последвалите опити между 1935 и 1938 г. затвърдили първоначалния успех и същевременно предизвикали силното безпокойство на медицинската индустрия. Какво ще стане с всички официално наложени терапии, след като хората разберат, че някой може да предложи безболезнено, без нежелани въздействия и много по-евтино лечение? И така Морис Фишбейн, който по това време контролирал Американската медицинска асоциация (АМА), изпратил при Райф адвокат с предложение, на което „не можеш да откажеш“. Но Райф го отхвърлил. Не се знае точно това, което Фишбейн е искал от учения, но можем да се досетим, имайки предвид подобни предложения, правени на други учени. А именно АМА да придобие изключителни права над съответния метод, като реши как да го използва (или да не го използва под различни предлози).

През 1939 г. АМА се възползвала от всички средства и цялата власт, с която разполагала, за да спре изследванията и работата с уреда на Райф. Голяма част от документацията с изследванията му била открадната, а микроскопите му изпотрошени. В същото време лабораторията „Бърнет Лаб“ в Ню Джърси, в която учени се канели да потвърдят изследванията на Райф, била опожарена. Единствената компания – „Бийм Рей Корпорейшън“, произвеждаща частите за микроскопа и уреда, използван за лечение, чрез скалъпен съдебен процес била принудена да фалира. Последният удар за Райф обаче бил, когато полицията незаконно нахлула в лабораторията му и конфискувала цялата останала информация, обхващаща десетилетния му труд.

Лекарите, прилагащи неговия метод, били заплашени с отнемане на правото да практикуват и дори с затвор, а тези, които се опитали да го защитят, били подложени на финансови репресии. Артър Кендал, директор на „Нортуестърн скул ъв медисин“, Който работел известно време с Райф върху раковия вирус, приел предложението срещу 200 000 USD, които за онова време представлявали значителна сума, „да се оттегли в пенсия“ и заминал за Мексико. Д-р Джордж Док, друг известен сътрудник на учения, също бил накаран да замълчи, получавайки голямо парично дарение заедно с най-големите почести, които можела да му предложи АМА.

Преследванията изпълнили Райф с горчивина и го довели постепенно до алкохолизъм. Той починал беден и забравен през 1971 г. – годината, в която правителството в лицето на президента Никсън обявило „война на рака“. Какво чудовищно лицемерие! Една от заслугите на Райф, а именно откриването на вирус, допринасящ за развитието на ракови заболявания, било присвоено от Вирджиния Либингстън. През 1948 г. тя започва да прави научни съобщения в тази насока, като дава свое собствено наименование на микроба – „Progenitor cryptocides!, и никога дори не е споменала името на Райф в разработките си. Всъщност Ливингстън е посещавала много често неговата лаборатория, докато последната все още е функционирала, и използвала микроскопа. Тя дори се преместила да работи наблизо, за да може да следи внимателно работата на Райф.

И така този изключителен, но много скромен учен, отдаден на своето дело за благото на човечеството и чужд на слава и фалшив блясък, никога не получил полагащите му се признание и известност за откритието, което направил! Медицинската индустрия и нейния антураж се постарали добре името му и работата му да потънат много бързо в забрава, като никъде в научните списания не се допускали статии от него или за неговите разработки. И така поколения студенти по медицина са завършили, без да чуят нищо за откритията на д-р Райф, а и на мнозина като него. Ето това е един от начините, по които се осъществява манипулацията на лекарите!

Пораженията, нанесени на човечеството от лакомията на фармацевтичните концерни и корумпираността на политиците, са на път да засенчат всички масови убийства досега в историята на човечеството. За да разберете за какви пари става въпрос и чии „права“ се защитават от властите, бих искал да уточня, че лечението само на един човек, болен от рак, в САЩ струва средно около 300 000 USD! И ако това не е добър бизнес!

През 40-те години на миналия век Джон Хокеи, ветеринар от Илинойс, случайно открил билки, които оказвали благоприятен ефект при някои ракови заболявания. Как станало това? Когато неговият любим жребец заболял от рак, той решил да остави животното да умре на свобода. Хокеи забелязал, че конят започнал да пасе растения, които не били част от обичайната му диета и след няколко седмици туморът започнал да се стабилизира. След една година конят бил вече съвсем добре. Ветеринарят започнал да експериментира с животни, като прибавял и популярни домашни лекове към билките. Той постигнал значителен успех и предал рецептите, които прилагал, на своите наследници. Хари Хокси, специалист по хранене и правнук на Дж. Хокеи, отворил клиника в Илинойс през 1924 г. и използвал успешно формулите за лечение на тумори у хора. Това веднага му навлякло гнева на АМА. Наричан „най-големия мошеник на века“, той бил многократно арестуван, повече от когото и да било друг в историята на медицината – над 100 пъти за период от две години. Независимо от голямата опозиция, която срещнал, той успял да направи най-голямата частна клиника в света за лечение на раково болни хора в Далас, Тексас, където се преместил през 50-те. Един от най-решителните преследвачи на Хокеи бил Д.А. Темпълтън, който искал да затвори клиниката. Хокеи бил арестуван толкова много пъти от него, че започнал да носи със себе си полици за стотици долари, за да плаща всеки път гаранцията за освобождаването си. Но понякога той решавал да остане в затвора за няколко дена, за да докаже правотата си. В такива случаи пациенти, които били излекувани от него, идвали на тълпи пред затвора, носели му храна и предлагали своите свидетелски показания в негова полза. Хокеи бил освобождаван набързо, за да избегнат властите конфузното положение. Когато братът на Д. Темпълтън заболял от рак и бил обявен за нелечим случай, той постъпил при Хокеи и оздравял. Тогава Темпълтън, който бил най-ожесточеният му преследвач, станал негов адвокат. Все пак след няколко години на продължаващ тормоз Хокеи се видял принуден да премести клиниката си в Мексико.

Показателен е и случаят с немския лекар Макс Гърсън. За него д-р Алберт Швайцер, лауреат на Нобелова награда, казва: „Аз виждам в него един от най-видните гении в историята на медицината. Много от неговите идеи бяха присвоени, без изобщо името му да се свързва с тях. И все пак той постигна много повече, отколкото би било възможно при неблагоприятните условия, в които трябваше да работи… Тези, които той излекува, остават като свидетелство за истинността на идеите му.“

Макс Гърсън е роден през 1881 г. в Германия. Учи медицина в Бреслау, Вурцбюрг, Берлин и Фрайбург. Известно време след завършването си е назначен за директор на специализираното отделение за туберкулозно болни в Мюнхенската университетска болница по препоръка на д-р Фердинанд Зауербрух – световноизвестен гръден хирург и авторитет по туберкулоза. Като студент Гърсън страдал от мигрена, за която му казали, че няма лечение. След като решил да опита с определен диетичен режим, който сам си съставил, той се освободил от това страдание. По-късно, вече като лекар, прилагайки диетата на негов пациент, страдащ също от мигрена, той му помогнал да се излекува не само от нея, но и от много разпространената и нелечимата тогава кожна форма на туберкулоза (вълчанка). През 1929 г. д-р Ф. Зауербрух пише статии в няколко международно известни специализирани медицински издания, като заявява, че е открита терапия на кожената туберкулоза, и описва опита, проведен от д-р Гърсън под негово лично наблюдение. От всички болни 446 били трайно и напълно излекувани – един невиждан успех. Освен това той постигнал и много добри резултати при лечението на болни от белодробна туберкулоза, дори в доста напреднал стадий, отново само с помощта на специална диета. През 1933 г. д-р Гърсън емигрира в САЩ, където продължава да работи и с раково болни пациенти с голям успех. АМА, недоволна от постиженията му, измисля претекст, за да го изключи от редовете си. През 1949 г. той представя пред Сената на САЩ напълно документирани десетки случаи на излекувани раково болни хора, за да моли за финансова подкрепа, тъй като клиниката му била малка и не можела да приеме огромния наплив от пациенти. Въпреки убедителните доказателства, включително и показанията на излекувани от него хора, лобито на АМА и на фармацевтичната индустрия попречило на финансирането на проекта му. Разбира се, както казва един негов биограф, той е бил „щастлив“, че не е бил директно преследван и вкаран в затвора, както някои други негови колеги и учени.

Д-р Уилям Кох като млад лекар учи под ръководството на проф. Мойсей Гомберг, разкрил през 1910 г. природата на свободните радикали, за които толкова се говори днес. Кох защитава докторат по химия като „специалист по свободните радикали“, а по-късно става професор по химия и хистопатология в Мичиганския медицински университет и професор по физиология в Уейн Стейт Юнивърсити. Уилям Кох е племенник на споменатия вече нобелов лауреат Робърт Кох – откривателя на туберкулозния бацил.

В резултат на научната си работа и изследвания д-р Кох създава особен биологичен катализатор, който по подобие на хомеопатичните лекарства представлява силно разреден разтвор на определени вещества. През 50-те години той, както и други лекари съобщават за многобройни излекувани случаи на хора, болни от диабет, левкемия, рак, проказа, туберкулоза и различни видове алергии, с помощта на новия препарат в съчетание с диетично-хигиенен режим. Приемането на малки дози от този катализатор от време на време спомага за обезвреждане на токсините, постепенно прочиства тялото и като краен резултат настъпва излекуване.

Кох бил даден под съд от Управлението по храните и лекарствата в САЩ (FDA) заради използваното от него лекарство. Представителите на FDA решили да го изследват, за да го изобличат в неправомерно практикуване, но уредите им не успели да регистрират нищо, тъй като катализаторът, който присъствал в разтвора, бил в нищожни количества. Над 600 лекари и 2000 излекувани пациенти се явили в съда да свидетелстват в негова полза. След 9-месечен съдебен процес д-р Кох бил обявен за невинен. Изморен от това яростно преследване, през 1953 г. той се преместил в Рио де Жанейро, където продължил научната и лечебната си работа. През 1967 г. умрял в Бразилия от отравяне при странни обстоятелства.

Станислав Бурзински е роден в Полша през 1943 г. Интересът му към химията е изключително силен и като ученик през 1960 г. той печели национален медал в проведената олимпиада. След завършване на гимназия записва медицина. Проявява силно влечение към биохимията и дори му дават да отговаря за една лаборатория още докато следва. Като студент той публикува и първите си статии върху аминокиселините и пептидите. През 1967 г. Бурзински завършва медицина с отличие – пръв сред своите 250 съвипускници, а една година след това защитава и докторат по биохимия – постижение, с което могат да се похвалят малцина на тази възраст.

Темата на дисертацията му е свързана с изследването на кръв от пациенти с различни заболявания и връзката между тях и наличието на определени аминокиселини в организмите им. Наблюденията, които той прави през този период, насочват в определена посока проучването на живота му. Успехите му обаче предизвикват завист сред колегите му в социалистическа Полша и той е привикан в казармата. Благодарение на влиятелни учени след 2 г. емигрира в САЩ. През 1974 г. получава финансова помощ от Националния институт по рака на САЩ, която използва, за да купи уредите, необходими за продължаване на научноизследователската си дейност.

Д-р Бурзински открива, че група пептиди, естествено съществуващи в тялото, потискат развитието на обикновените клетки в ракови. Според него те са част от биохимична защитна система на организма, която допълва имунната, но все пак има по-различно действие от нея. Тези пептиди ни защитават от изродените клетки не чрез тяхното унищожаване, а чрез препрограмирането им. Бурзински ги нарекъл антинеопластони. Той открил, че раково болните хора имат много силен недостиг от тези пептиди в тялото си – само до 2-3% от количеството, намиращо се в здрав организъм. Въвеждането на достатъчно антинеопластони през устата или инжекционно водело до бързо намаляване на повечето видове ракови образувания и до тяхното изчезване. Приложението им не е свързано със странични ефекти за разлика от химио- и лъчетерапията, дори и при приемане на много големи количества от тях.

Благодарение на тази терапия от 1977 до 1992 г. при повече от 2000 раково болни хора, много от които в терминален стадий и обявени за „нелечими“, било постигнато излекуване или подобрение със значително удължена преживяемост.

През 1983 г. FDA се опитва да попречи на Бурзински да прилага своето лечение, като завежда гражданско дело срещу него. Съдията не вижда никаква вина и искът е отхвърлен. Но адвокатът на Бурзински споделя какво му е казал представителят на Управлението Робърт Спилър: „Имаме и други начини да го спрем.“

През юли 1985 г. агенти на FDA нахълтват в клиниката му в Хюстън, Тексас. Без да имат право, агентите конфискуват около 200 000 страници документация по случаите на неговите пациенти и във връзка с проучванията му.

През 1990 г. д-р Бурзински отново е призован в съда да дава показания. През 1991 г. петима експерти от NCI посещават клиниката му и преглеждат документацията на 7 души с тумори в мозъка, които са били смятани за нелечими. Те установяват, че петима от тях са в ремисия (т.е. при тях не се забелязва никакъв тумор), а други двама са в регресия, т.е. новообразуванието е намаляло. Експертите утвърждават, че прилаганото лечение има антираков ефект и препоръчват по-нататъшни опити.

На 24 март 1995 г. д-р Бурзински заедно с трима свои излекувани пациенти е поканен в предаването на Си Би Ес „Дис Морнинг“. Още същия ден следобед агентите на FDA нахлуват в клиниката му, където извършват обиск, и след като 7 часа тероризират персонала му, си тръгват с пълни кутии с документация – негова лична, медицинска и на фирмата му. Независимо че не било намерено нито едно доказателство, уличаващо го в каквото и да е престъпление, до 1997 г. д-р Бурзински живее в един кошмар, непрекъснато преследван по различни начини – призовки за съдебни дела, конфискация и унищожаване на информация за лекуваните от него хора, като дори е оказван психически тормоз над някои от последните. За да е ясно докъде могат да стигне медицинската индустрия в отстраняването на тези, които пречат на „бизнеса“ й, ще ви представя накратко историята около доклада на Бенедикт Фицджералд от 3 август 1953 г.

Някъде в началото на 50-те Чарлз Тоуби, бизнесмен на около 40 години от Ню Хемпшир, заболява от рак. След като бил диагностициран, официалните медицински власти му дали още 1-2 години живот. Но приятел на неговото семейство му препоръчал да се консултира с Робърт Линкълн, уважаван лекар от Медфорд, Масачузетс, който работел с една група учени от Бостънския университет върху нова терапия за раково болни. Тоуби оздравял напълно, като бил само един от стотиците успешни подобни случаи в практиката на д-р Линкълн. Историята вероятно щяла да свърши дотук, ако бизнесменът не се оказал син на влиятелния сенатор Чарлз Тоуби старши, който по това време бил председател на комитета по междущатска и чуждестранна търговия и освен това участвал в отпускането на значителни финансови средства за научноизследователска работа на известни ракови центрове. Естествено той останал много учуден, като разбрал, че терапията, която предлагал д-р Линкълн и която спасила живота на сина му, е съвсем неизвестна. А същевременно организации като АМА, Американското раково общество и Министерството на здравето, образованието и благосъстоянието непрекъснато декларирали, че няма друго лечение на раково болните освен хирургия и лъчетерапия.

Сенатор Тоуби поканил лекари и представители на организации, имащи отношение към терапията на рака, за да се запознаят с метода на д-р Линкълн и да дадат научна преценка, но никой не проявил особен интерес. Той бил доста изненадан от тази очевидна съпротива, тъй като ракът е заболяване, което струва на данъкоплатците милиони долари годишно, похарчени в търсене на лечение. Изалеждало му невероятно, че една ефекасна терапия в това отношение не предизвиква интерес в медицинската общественост. Същевременно Тоуби старши разбрал и за някои други нетоксични лечебни методи, които били предложени от заслужаващи доверие лекари и към които също не се проявявала заинтересованост. Той решил да разбере какво става и потърсил помощта на адвоката Бенедикт Фицджералд, следовател при сенатската комисия по междущатска търговия и експерт по разкриването на незаконни монополистични практики. Дал му срок една година, за да направи задълбочено проучване на цялата щатска система, която има отношение към лечението на раково болни хора, и да установи дали не съществува някаква конспирация по отношение на ефикасните новаторски терапии. Същевременно решил да запази в тайна разследването и запознал с него само някои конгресмени, тъй като лобито на АМА (разбирай на фармацевтичната индустрия) било най-влиятелното (то вероятно продължава и сега да е такова) и можело да попречи на работата на Фицджералд.

След една година, когато получил доклада, Тоуби бил потресен от разкритията и веднага поискал слушане по доклада пред комисия на Конгреса. Но твърде странно, съвсем наскоро след това, преди да се състои официалното представяне на доклада, сенатор Тоуби починал. Сенаторът Брикър, който бил известен с това, че получавал значителни средства от АМА, бил избран на негово място и съответно оглавил комитета по междущатска и чуждестранна търговия. Едно от първите неща, които направил Брикър, било да уволни веднага Фицджералд и да потули разследванията му.

Но все пак Чарлз Тоуби младши се погрижил доклада да влезе в официалния архив на конгреса. За съжаление конспирацията, описана от Фицджералд, продължава и днес, половин век след това, като ежегодно обрича на смърт милиони хора.

Искам да ви запозная накратко и с българския принос в тази област, който е неизвестен не само за широката общественост, но и за медиците у нас.

Продан Христов е български учен, живеещ и работещ в Австрия от 1955 г. Първоначално той се записва да учи за лекар, но след като следва 7 семестъра, се отказва, защото разбира, че тази медицина не е това, за което е мечтал, и се прехвърля да учи биохимия. Без никаква подкрепа от държавата или от други институции, само с финансовата помощ на своя брат, той разработва от билки нетоксичното лекарство антималигноцит (СН23), Което показва много добри клинични резултати при лечението на хора с ракови заболявания. Впоследствие в процеса на изпитанията се оказва, че препаратът има много добър ефект при хора, болни от диабет, хепатит, дори цироза, хроничен гломеруло-нефрит, гъбички, екземи както и други заболявания. При няколко болни се нормализират показателите на кръвната захар и те спират напълно приема на инсулин.

Ето какво споделя Христов: „Когато имаше акции и се събираха средства, само за една година във фонда за борба против рака влязоха шест милиона шилинга, от които три милиона получи проф. Мьозе в Грац. Той лекуваше с някакви спори, за които се знаеше, че няма да дават никакъв резултат, и другите три милиона дадоха на Раковия институт – на проф. Врба, за да може да се разхожда по Америка с приятелките си. През тая година „Финансовото“ (министерство) върна на брат ми документи за деветстотин хиляди шилинга, които беше похарчил за изследванията, т.е. тия пари не ги признаха за разход и той трябваше да ги заплати под формата на данък…

Предложихме документацията (от опитите, които е провеждал – бел. авт.) на един виенски медицински вестник, който отказа да я публикува, понеже тя трябвало да мине през Раковия институт във Виена, да се одобри от него. Втория опит направихме в Лекарската камара. Тя също издава медицински вестник. И те отказаха…“

Лекарството многократно е изпробвано успешно на животни и най-накрая след доста трудности, враждебна реакция и насмешки, както и неколкократни опити на различни фармацевтични фирми и колеги да измъкнат формулата от него, Продан Христов успява сам да осигури изпитанието му в една болница във Виена. След като вижда добрия лечебен резултат от препарата, директорът на клиниката пожелава да разбере състава му и спира по-нататъшното му приложение. Следват експерименти в държавната болница в Клагенфурт под ръководството на д-р Ерих Берга, където отново се постигат много добри резултати. „Болните, които се лекуваха в Клагенфурт, бяха в последния стадий на заболяването. Това са хора, които са оперирани, облъчвани, с химиотерапия и след като вече няма абсолютно никакви шансове да им се продължи животът, за лечение да не говорим, се изписват. И тия болни, когато се започна изпробването на лекарството, отново влизаха в болницата – чули отнякъде – идваха. А имаше и такива, които по това време бяха на лечение в самата болница и се прехвърляха към д-р Берга… Много от тях бяха изписани без никакви симптоми на заболяване. Те се изписаха здрави… има статистика. Всичко е документирано…“

Освен това се установява, че дори и в много големи количества лекарството не показва никаква токсичност и не причинява никакви увреждания в генетичния материал – бременни жени, излекувани с СН23 от ракови заболявания, раждат напълно здрави бебета, които се развиват нормално.

Следват и филмирани успешни опити с десетки болни в Хирургическата университетска клиника в Грац при проф. Шпат и в „Хануш Кранкенхаус“ във Виена с директор проф. Флайшхакер. „При такива пациенти, които са лекувани с цитостатика и облъчване и не е имало абсолютно никакви резултати, с прилагането на медикамента туморите почти изчезват. Това е документирано по време на изпробването.“ Христов описва много случаи на терминално раково болни пациенти – и възрастни, и деца, трайно излекувани с антималигноцит: „…имаме болни, които живеят 15, 16, 19 години, след като са били „кандидати“ за другия свят – излекувани са, без да има някакъв рецидив.“

Проведени са успешни изпитания и в частната болница на д-р Исълс. Скоро след това Христов с много трудности открива своя малка клиника в курортното градче Бад Райхенхал, на 17 км от Залцбург, в Германия. Работата му обаче е саботирана от главния лекар, когото наема. По-късно му крадат и от лекарството. „Мога да кажа, че в клиниката имаше много добра атмосфера. Между пациентите и персонала взаимоотношенията бяха като в една голяма фамилия. Нямаше тая болнична обстановка, както в големите заведения, ами една домашна атмосфера, което за човек, болен от рак, е от голямо значение. Впоследствие офанзивата от страна на Лекарската камара, от страна на фармацевтичната индустрия, от страна на местните власти се засилваше с всеки изминал ден. Колкото резултатите ни бяха подобри, колкото повече болни се изписваха без симптоми, толкова по-голяма ставаше реакцията от страна на конкуренцията, така да се каже. Стигна се дотам да викнат д-р Вайс (назначената от него нова главна лекарка – бел. авт.) при прокурор, без да има причини. Прокурорът я предупредил, че е по-добре да напусне клиниката, понеже има опасност да я съкратят, да й отнемат правото на лекар, да я изключат от Лекарската камара…“ При напускането си тайно през нощта тя изнася цялата документация за всички лекувани над 600 души. Опитът на Христов по съдебен ред да си върне заграбеното не дава резултат.

Следващият главен лекар, когото ученият наема, също бил заплашен, че ще има проблеми с Лекарската камара, и той дори не почнал работа. И така независимо от протестите на пациентите и техните близки, виждащи ефекта от лечението, Христов е принуден от Здравната служба да затвори клиниката след година и няколко месеца успешна практика, по време на която е лекувал безплатно, „…замисълът на властите прозираше. Това не беше загриженост за болните, а битка срещу мен и срещу новия препарат…“ Христов е принуден от немските власти да напусне незабавно страната без обяснения и дори без да има възможност да си прибере собственото оборудване. „Още преди да затворят клиниката, се чувстваше, че има някаква кампания, която няма да доведе до добър край. Финансовата служба в Берхтесгаден прави ревизия на счетоводството. И още тогава усетих, че тук се търси начин клиниката да се ликвидира. Много от разходите, за които имаше документи, не се признаваха, понеже счетоводителят ги е представил по-късно… по този начин начитат клиниката, която трябва да плаща двеста и няколко хиляди марки данък. А всъщност клиниката работеше на загуба, понеже ние плащахме всички разноски по нея от джоба си. Плащахме за лечението на германските пациенти… Общо 223 хиляди марки неплатени сметки за пациенти от всички краища на света… Имах чувството, че когато човек предприема такова нещо на света – малко или много ще получи подкрепа. Точно обратното се случи. Те гледаха по всякакъв начин да могат да ни погребат, да ни ликвидират… и успяха… Лекарската колегия създава условията, за да може официалната власт да настъпи фронтално… Машинарията започва да работи по програма. Идват екзекуторите. Правят се обжалвания – въобще не се приемат. Искаме втора ревизия – не се приема…“

„Смятам, че няма никаква солидарност (на здравите с болните – бел.авт.). Дори и лекарите, които са посветили живота си да помагат на болните, и те го правят автоматично. Болният за тях е само, така да се каже, един номер… Ако имаше солидарност, нямаше да се стигне до положение, в което сме днес – доста хора да работят в областта на рака, пък и в други области, но нямат сила да приложат за общо ползване от човечеството това, което са открили… Обикновено в една клиника може да има 20, да речем, 50 лекари в по-големите болнични заведения, но един е, чиято дума се чува. Това е шефът им. Той е във връзка с индустрията, която произвежда медикаменти, той казва кои от тях ще се прилагат в клиниката. Всички други са длъжни да изпълняват неговите нареждания. Може би има много лекари, които като обикновени граждани се чудят как е възможно, щом като има такова лекарство, то да не се прилага. Но те нямат власт. Инициатива може би имат, но без възможност да правят това, което искат. Всичко върви по нареждане отгоре. А тия, които държат ключовите позиции в големите клиники, които имат име, които могат да се наложат… са хората на индустрията…

Има хора и институции, които са заинтересовани да не излезе лекарство против рак по други съображения. Индустрията произвежда собствени медикаменти, които са в употреба и се прилагат по целия свят. Това са т. нар. цитостатици. Индустриалците знаят много добре, че цитостатиците не само не лекуват, но могат да предизвикат и раково заболяване… И въпреки това се прилагат. Слепешката. Без да се мисли за последиците… Производителите нямат интерес да излезе нещо по-ефикасно…. Собствениците на тези производства нямат интерес да се появи и утвърди някакъв медикамент, който наистина лекува рака, понеже за късо време вече никой няма да купува техните… Те правят оборот за милиарди. Из един път кранът се завива. Из един път тези милиарди изчезват, понеже идва някой друг и още повече някой отдолу, от низините. Производителите също нямат интерес да излезе на пазара ефикасен медикамент… Учените…, които стоят на ключови позиции по министерства, в институти, те са малко или много в ръцете на индустрията… Този, който трябва да даде път на моето откритие, няма да получи нищо от мене, а от производителите сигурно получава. Ако ми даде път – пресъхва му изворът. Той няма вече да получава такива „лесни пари“.“

А ето и мнението на учения за различните институции, които се създават по света, за да се „помага“ на заболелите: „Човек не може да влезе във връзка с болните… Във Виена има специални организации, които се занимават с болните от СПИН, „хуманитарни“, но е изключено човек да влезе в контакт с тях. Те се занимават с други проблеми – да им осигурят облекло, хляб, квартира, такива неща, от които не може да им се продължи животът… Интересно е, че когато има такива проблеми, се обособява специална каста – хора, които живеят на гърба на болните… Стотици такива хора образуват дружества, организации, получават заплати. По тоя начин им се създава работа. Цяла мафия. Обаче не те допускат да стигнеш до тях (до болните – бел. авт.). Лекарят – на върха стои там някакъв си лекар, който никога не може да се намери…“

Тук искам съвсем накратко да ви запозная с това как е създадено например Американското общество по рака. През май 1913 г. група лекари и лаици се срещат в Харвард клуб в Ню Йорк, за да основат организация във връзка с раковите заболявания. Целта й, забележете, не е да допринася за излекуване или за профилактика на рака, а само за контрол -т.е. за поддържане на едно вечно статукво на „борба с рака“. Обществото е било спонсорирано от Дж. Морган и Дж. Рокфелер младши, а юристите на последния – Дебевойз и Плимптън, са избрани на водещи длъжности в административното му тяло през 20-те.

Ето какво мисли Христов за причините за рака: „… човекът се отдалечи доста от природата, от това, което тя му е дала. Но най-главното за здравето на хората – това е храненето. След войната с масовото въвеждане на изкуствените торове се увеличиха не само раковите заболявания, но и много, много други болести… с изкуствените торове се насилва клетката… Като отслабне клетката – отслабва целият орган. Като отслабва органът – отслабва целият организъм… Когато една клетка е до такава степен слаба от това израждане, казано на прост език, карциногенните (канцерогенните – бел. авт.) вещества, които поемаме, много лесно могат да трансформират една здрава клетка в ракова, тъй като съпротивата на здравата клетка е вече понижена… тези изменения в организма настъпват постепенно и понякога траят 10, 15, 20 години… Факторите за образуване на рака не са само един или два. Те са цял комплекс, в който храненето е сред най-важните. След това идват психическите състояния на хората, стресът, в който живеят. Всичко това заедно ускорява заболяването… замърсяването на въздуха, на водите… Индустрията, която бълва непрекъснато отрови. Те се поемат от хората, от животните, от растенията. Икономиката е от най-големите виновници, понеже се произвежда колкото се може повече, без да се държи сметка за екологията…“

Продан Христов се опитва неколкократно да регистрира откритието си в България още през 80-те години, по времето на управлението на Тодор Живков, както и по-късно през 90-те, като се обръща към МНЗ, но без резултат. Очевидно отговорните висши чиновници в медицинските и правителствените инстанции, от които зависи изпитанието и приложението на лекарството, служат на чужди интереси и на собствения си егоизъм, а не на народа и на страната си. „Няма солидарност между хората. Ако тази солидарност съществуваше, тя щеше да е в състояние да накара институциите „горе“ да вземат съвършено друго решение…“, твърди Христов.

По целия свят стотици, може би и хиляди частни и държавни лаборатории в университети, клиники и институти работят, за да открият лек срещу рака, като се харчат огромни средства за кауза, която предварително е обречена на неуспех. Ако бъде открито и въведено такова лекарство, което помага на организма да се справи с раковите заболявания, това означава край на милиарди долари годишна печалба от химиотерапия, облъчване, хирургически операции и всичко, което обслужва цялата тази индустрия, защитаваща болестта.

Ето какво казва още във връзка с това Христов: „Средствата, които ежегодно се инвестират, се увеличават непрекъснато… Същевременно разходите за лечение на болните от рак надминават 3 млрд. DМ. За да се открият нови лечебни възможности и за подобрение на старите, фармацевтичната индустрия в Германия през 1987 г. е дала 3,7 млрд. DМ. В тази сума не влизат разноските за медицинска информация и реклама…“ Всяка година се провеждат десетки конгреси и конференции на тема рак и лечението му и се правят хиляди публикации, но какъв е резултатът?

В САЩ още през 1972 бюджетът на Националния институт по рака е възлизал на 400 млн. USD. След 20 години този бюджет е вече 2 млрд. USD и въпреки това само през 1991 з. 514 000 американци са починали от рак, докато във всички войни бодени от САЩ броят на убитите е 578 245. До 1991 г. NСI вече е изразходил повече от 1 млрд. USD само за изследвания върху рака на гърдата. И въпреки това, докато през 1973 г. 26,9 от всеки 100 000 жени са умирали от този вид рак, през 1988 те са вече 27,5!

Както става ясно по целия свят броят на болните и умиращите от злокачествени заболявания непрекъснато се увеличава. В обявената от медицинските институции „война на рака“ милиони долари се вземат от данъкоплатците и се хвърлят за една кауза, която предварително е обречена на провал. Двукратният лауреат на Нобелова награда и „баща“ на ортомолекулярната медицина д-р Лайнъс Полина, казва: „Всеки трябва да знае, че „войната с рака“ е една голяма лъжа.“

Още за ПРИЧИНИТЕ за болестите и рака