БИОГРАФИЯ  и  ТВОРЧЕСТВО

0

По-важни негови трудове
Структура на американската икономика 1919-1923 г. (писан 1941 г.)
Структура на американската икономика 1919-1939 г. (писан 1951 г.)
Изследвания на структурата на американската икономика (писана 1953 г.)
Икономически есета (два тома, писани 1966 и 1967 г.)
Бъдещето на световната икономика (писана 1977 г.)

УВОД КЪМ ЕСЕТА ПО ИКОНОМИКА

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ИЗДАНИЕТО НА "ТРАНЗЕКШЪН БУКС"

Василий Василиевич Леонтиев - американец, роден в Санкт Петербург на 5.август.1906 г. През 1924 г. завършва Ленинградския университет. От 1931 г. живее в САЩ, където се занимава с научна дейност - отначало в Харвардския университет, а след това в Нюйркския университет. Той е комунист (марксист) по научни възгледи и методи на научен подход, макар че може би той би възразил срещу такъв етикет...

Името на Василий Леонтиев е легендарно сред икономистите в света. То неизменно се свързва с едно от най-съществените направления на модерната икономическа теория - анализа на междуотрасловите връзки. Впрочем творчеството на този лауреат на Нобелова награда по икономика далеч не се изчерпва с родителските права върху това съществено откритие. За съжаление обаче трудовете на Василий Леонтиев дълги години бяха труднодостъпни или дори недостъпни за българския читател. В този смисъл амбициите и желанията на Издателска къща „Христо Ботев“ са насочени към подпомагане и облекчаване на този достъп чрез една от най-значимите (в смисъл на синтез) книги на автора - „Есета по икономика“. За любезното му разрешение да предостави авторските права не само издателствата му дължи неоценима благодарност. Тази книга несъмнено съществено ще обогати оскъдния книжен фонд по икономическа литература (оскъден и като количество, и като качество поради изобилието на „провинциална“ икономическа теория) и ще стимулира творческото мислене около т.нар. пазарна икономика. По тази причина и трудностите около прочита ще бъдат съществени. Но както твърди У. Ирвинг: „познанието прилича на море: онзи, който се мята и плиска на повърхността, винаги шуми повече и затова привлича към себе си повече внимание, отколкото ловецът на бисери, проникващ без излишен шум в търсене на съкровища до самото дъно на неизследваните глъбини.“

Бащата на Василий е професор по обществени науки в Петербургския университет, а майка му - историк-изкуствовед. Семейството е с либерални си възгледи и прояви. Младият Василий е свидетел на революцията от 1917, участва в разни демонстрации. Спомня си речите на Ленин и Зиновиев пред Зимния дворец.

Само на 15 години той постъпва в Петроградския университет. Изучава философия, социология, икономика. Редовно e продължително време в библиотеката на университета, изучава добросъвестно всичко от политическата икономия на руски, немски или френски език. Още тогава навлиза в тайните на анатомията и физиологията на икономическата система. Младежката му възраст не е препятствие за оформяне на неговите радикални възгледи за икономиката, обществото и живота. Споделянето на тези възгледи обаче води до неблагоприятни резултати - за своето свободомислие Василий няколко пъти е в ЗАТВОРА. По-късно си спомня: "Известно време бях в затвора, известно време в университета - това беше добро образование… И все едно, аз продължавах дискусиите с моите приятели комунисти. Аз встъпвах в дискусия даже със затворническите следователи, които по това време бяха още интелигенти. Ние имахме с тях в затвора дълги разговори за Хегел, Маркс и руската философия…" (Wassily Leontief. Textes et itinerire. 1986, p. 79)

На 19 годишна възраст Василий е вече дипломиран икономист. Същата година 1925 получава разрешение да продължи образованието си и постъпва в Берлинския университет като докторант. Още тогава публикува първия си труд върху баланса на Народното стопанство на СССР. Статията намира положителен отзвук - в нея опитното око на специалиста може да открие първите идеи за междуотрасловите връзки и междуотрасловия анализ.

В Берлинския университет става асистент на проф. Вернер Зомбардт - световноизвестен икономист, философ, социолог и историк. Междувременно контактува и с Владислав Борткевич - виден специалист по статистика и икономико-математически методи и модели.

През 1928 на 22 години Василий е вече доктор по философия чрез труд, посветен на анализа на цикличността на икономическите потоци. Този успех му отваря широко вратите на Института за световна икономика при университета в Кил. Малко по-късно получава и покана за Китай като съветник на министъра на железопътния транспорт със задача да проектира системата на пътните съобщения и рационализацията на товаропотоците, за която той се захваща с ентусиазъм. Любопитна подробност - повече от 25 години след това по молба на правителството на Италия той решава аналогична задача.

След едногодишен престой в Китай Леонтиев постъпва в Националното бюро за икономически изследвания на САЩ. Няколко месеца по-късно той приема предложение за работа в Икономическия факултет при Харвардския университет. Това е възлов момент в неговата кариера. В Харвард той намира така необходимите за учения обширна специализирана информация; колегиалност и солидарност; нови познанства и идеи. Тук работи 44 години. Тук предлага разработка на таблици на междуотрасловите връзки на САЩ. С благословията на ръководството и с 1400 долара полага начало на знаменитите таблици "INPUT-OUTPUT". Първата статия за новия модел обаче публикува през 1936, а класическият труд "Структура на американската икономика 1919-1939" - през 1941.

През Втората световна война Василий работи по поръчка на правителството на САЩ, водено от Франклин Делано РУЗВЕЛТ. Като началник на икономическия отдел на Бюрото за стратегически разработки той използва метода си за оценка на структурните изменения при преход от мирна към военновременна икономика и после към пазарна икономика със силно държавно регулиране.

След войната Леонтиев основава Харвардската лаборатория за икономически изследвания, на която поема цялото ръководство. Като директор работи до нейното закриване през 1973 (когато става Нобелов лауреат).

През 1951 излиза новата монография на Василий - "Структура на американската икономика 1919-1939", а през 1953 - "Изследвания върху структурата на американската икономика". Тук са имената на множество енергични и талантливи млади учени от школата му, които по-късно доразвиват изследванията по междуотрасловия анализ - Холис Ченери, Пол Кларк, Джеймс Дюзенбери, Алън Фергюсън, Ан Грос, Робърт Грос, Матилда Холцман, Уолтър Изард, Хелън Кистин. Школата на Леонтиев завършват и придобилите днес световна известност Л. Мозес, К. Алмон, А. Картър, К. Поленске, П. Петри и много други изследователи. Ковачницата на кадри на Леонтиев днес оказва огромно влияние в икономико-математическото направление на теорията, на информационно-икономическите, структурните и прогностичните изследвания в цял свят.

През 1973 Василий получава Нобелова награда по икономика и държавни награди на Франция и Япония "Почетния легион" и "Изгряващото слънце". Той вече не е неизвестен учен, поредно откритие на Нобеловия комитет, а неоспорим авторитет, високопродуктивен учен с международен престиж. Само 4 години по-късно се появява "Бъдещето на световната икономика" - доклад на група експерти на ООН под ръководството на Леонтиев. В този труд е направен сравнителен анализ на алтернативните пътища за възможно развитие на световната икономика до 2000, основан на структурни и политически хипотези с дълбока и систематична представа за различни аспекти на икономическите перспективи на по-развитите и по-малко развитите зони на света. Някои автори: Ан Картър, Питър Петри, Джоузеф Щерн, Ричард Дрост.

Обширните изследвания на Леонтиев надхвърлят хиляди страници. Най-съществените от тях според него са в "Есета по икономика". Чрез тях ще разберете защо Леонтиев е наред с Адам Смит, Дейвид Рикардо, Карл Маркс, Джон Мейнард Кейнс и други икономисти, връх на дадена епоха.

Материалът е от к. ик. н. Боян Дуранкиев, 1994 - предговор за "Есета по икономика".

Главна страница / КОМУНИЗЪМ = НОРМАЛНО РАЗВИТИЕ / НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ - КОМУНИСТИ
Съвременни наши тези

1

(горе)
УВОД КЪМ "ЕСЕТА ПО ИКОНОМИКА"
на Василий Леонтиев от 1984 г.

Една от второстепенните теми, на която се отделя непрекъснато и дори все по-голямо внимание в есетата, събрани в този том, е пренебрегването от академичната икономическа теория на трудния, систематичен, емпиричен анализ в полза на елегантното, но по същество формално, предимно математическо теоретично ...упражнение.

В продължение на петнадесетте години, които изминаха, откакто говорих за това в президентското си обръщение на годишната среща  на Американската икономическа асоциация през 1972 г. (Теоретични предположения и ненаблюдавани факти"), включително и в четвъртата част на настоящата книга, това преместване на фактическото изследване към абстрактното разсъждение стана още по-очевидно. Това ме кара, вместо да пиша нов предговор, да възпроизведа по-долу едно писмо до издателя, публикувано под заглавие "Академичната икономическа наука" в броя на списание "Сайънс" от 9 юли 1982 година.

2

(горе)
ВЪВЕДЕНИЕ
КЪМ ИЗДАНИЕТО НА "ТРАНЗЕКШЪН БУКС"
Василий Леонтиев 1982 г.

01

АКАДЕМИЧНАТА ИКОНОМИЧЕСКА НАУКА

„Тъжна работа... Това, което икономистите демонстрираха съвсем ясно, е степента, в която тяхната професия изостава интелектуално.“¹⁾

Този редакционен коментар на водещото седмично икономическо списание (на годишното заседание на Американската икономическа асоциация през 1981 г.) по същество твърди, че „кралят е гол“.

Но, изглежда, че никой от участниците в претенциозното тържествено шествие на съвременната американска академична икономическа мисъл не знае това, а онези, които го знаят, се страхуват да го изрекат на висок глас.

Преди 200 години основателите на съвременната икономическа наука - Адам Смит, Дейвид Рикрадо, Малтус и Джон Стюарт Мил²⁾02- издигнаха внушителна концептуална постройка, основана на разбирането за националната икономика като саморегулираща се система, състояща са от множество различни, но взаимно обвързани, взаимно зависими дейности; концепция, толкова силна и плодотворна, че даде тласък на пионерската работа на Чарлз Дарвин в неговата Теория за Еволюцията.

Централната идея на това, под което днес се разбира класическата политическа икономия, привлича вниманието на двама инженери с математическа подготовка. - Леон Варлас и Вилфредо Паретто, които я превеждат със значителни усъвършенствувания и уточнения на стегнатия език на алгебрата и висшата математика и я наричат Обща теория на равновесието. В условията на същата неокласическа политическа икономия сега тази теория е ядрото на обучението на студентите и дипломираните специалисти в тази страна.

Като емпирична наука политическата икономия от самото си възникване се занимава с явления от всекидневната практика. Произвеждането и потребяването на стоки, купуването и продаването, получаването на доход и неговото изразходване са дейности, които ангажират вниманието на всеки практически през цялото време. Дори приложението на научния метод на квантификацията (привеждане на качествените характеристики към количествени и обратно - бел. прев.) не е резултат на собствена изследователска инициатива - измерването и ценообразуването са съставна част от явленията, които ученият иска да обясни и да даде възможност на хората да контролират. В това обаче се крие първоначалният източник на бедата, в която академичната икономическа теория се намира днес.

По времето, когато фактите от всекидневната практика се изчерпват, икономистите вече разполагат с възможността да се обърнат за някои "късчета" по-малко достъпна, по-специализирана информация от правителствената статистика. Тази статистика обаче - събирана за административни или делови, но не и за научни цели - се оказва твърде бедна на онзи материал, необходим за конкретното, по-подробно разбиране на структурата и функционирането на съвременната икономическа система.

След като не са били подложени от самото начало на суровата дисциплина на систематичното търсене на факти, по традиция наложено и прието от техните колеги в естествените и историческите науки, икономистите развиват почти непреодолимо пристрастие към дедуктивното мислене. Много от тях са дошли в икономическата наука след специализиране в чистата или приложна математика. Страница след страница професионалните икономически списания се изпълват с математически формули, водещи читателя от множество повече или по-малко правдоподобни, но напълно условни предположения, към точно формулирани, но съвсем неуместни теоретични заключения.

Нищо не разкрива така добре отрицателното отношение на голямото мнозинство днешни академични учени икономисти към систематичното емпирично изследване както методологичните инструменти, които те прилагат, за да избягнат или съкратятдо минимум използването на фактическа информация. Вместо изграждането на теоретични модели, способни да запазят тъждествеността на стотиците и дори хиляди променливи, необходими за конкретното описание и анализ на една съвременна икономика, те предпочитат (на първо място) "агрегирането" (обобщаването). Първичната информация, колкото и да е подробна, се разпределя в относително малък брой групи, наречени "капитал", "труд", "суровини", "промеждутъчни стоки", "общо равнище на цените" и т.н. Тези групи обикновено се включват в някакъв модел - малка система от уравнения, описваща цялата икономика с езика на малък брой съответни агрегирани (обобщени) променливи. Включването като правило се извършва с помощта на метода на най-малките квадрати или друга подобна процедура за избор на емпирична крива.

Типичен пример на теоретична производна функция, имаща за цел да опише взаимовръзката между, да кажем, обема на произведената стомана y₁ и количествата на четирите различни входни величини y₂, y₃, y₄ и y₅, необходими за нейното производство, би могъл да се изрази по следния начин³⁾:

Да се иска информация за стойността на шестте параметъра, включително в тези 6 уравнения, от ръководството на някой стоманодобивен завод или от експерти в металургията, би било съвсем безсмислено. Следователно докато наименованията, прикрепени към символичните променливи и параметри в теоретичните уравнения, продължават да внушават мисълта, че могат а бъдат отъждествени с онези, които се наблюдават непосредствено в реалния свят, всеки опит в тази насока е обречен на провал: въпросът за идентифицирането на агрегираните уравнения, след като те са били редуцирани - т.е. трансформирани, както често биват - за целите на избора на емпирична крива, беше повдигнат преди много години, но все още не е намерил задоволително решение.

Междувременно процедурата, описана по-горе, беше стандартизирана до такава степен, че за да извърши съвсем прилично иконометрично изследване, човек трябваше да конструира един правдоподобен и лесно изчислим теоретичен модел и след това да си осигури - предимно от вторични или от третични източници - набор от временни редове или репрезентативни извадкови данни, които по никакъв начин (пряко или косвено) имат отношение към конкретния обект на изследване, да въведе тези цифри в компютъра с помощта на програма, подбрана от купчината на лавицата според присъщото му статистическо умение, и накрая - да публикува компютърната разпечатка с едно повече или по-малко променливо тълкуване на цифрите.

Докато напоследък се допусна да се влошат качеството и обхватът на официалната статистика, без това да предизвика определен протест от нейните потенциални научни потребители, масиви от конкретна, подробна информация, съдържаща се в техническите списания, докладите на инженеринговите фирми и частните маркетингови организации остават пренебрегнати.

Един преглед на съдържанието на Америкън Икономик Ревю, флагман на академичната икономическа периодика през последните десет години, може да се види в Таблица 1.

Цифрите говорят сами за себе си. В едно пророческо изказване относно издателската политика отпреди десет години главният редактор на Америкън Икономик Ревю отбеляза, че "статиите по въпросите на математическата икономика и дискусионните точки на икономическата теория заемат все по-видно място откогато и да било преди, докато статиите с емпиричен характер, ориентирани към икономическата политика или към решаване на определени проблеми, се явяват все по-рядко"⁴⁾.

Година след година теоретиците на икономиката продължават да създават десетки икономически модели и да изследват в най-големи подробности техните формални качества, а иконометриците приспособяват всевъзможни видове алгебрични функции към по същество същите съвкупности от данни, без да способни да предложат в някакъв приемлив вид систематично разбиране за структурата и функционирането на дадена реална икономическа система.

Докога изследователите, работещи в гранични области като демографията, социологията и политическата наука, от една страна, и екологията, биологията, медицината, инженерните и другите приложни физически науки, от друга страна, ще продължават да стоята настрана, без да проявяват сериозна загриженост относно състоянието на стабилно, стационарно, устойчиво равновесие и блестяща изолация, в която е изпаднала академичната икономическа теория?

Това състояние може да се запази дотогава, докато дългогодишните членове на водещите икономически факултети продължават да упражняват строг контрол над обучението, израстването и изследователската дейност на своите по-млади колеги, а при по-обстойно взиране - и на по-старшите. Методите, които се ползват за поддържане на интелектуалната дисциплина в най-влиятелните икономически факултети на тази страна, могат случайно да напомнят на някого за онези, прилагани за спазване на дисциплината от морската пехота на остров Парис...

Таблица 1
Относителен дял на отделните видове статии,
публикувани от "Америкън Икономик Ревю" (в %)

001_______________________

     1) Business Week, January 18, 1982, p.124.
002
     2) Маркс е техен продължител, анализатор и критик.
003
     3) Christensen. L. R. D. W. Jordenson and L.J. Lau, "Transcendental logarithmic productions". - Review of Economic Statistics 5 5, no. 28, 1972.
005
     4) Borts, G. N.  Америкън Икономик Ревю 62, no. 764, 1972.

(горе)

  Главна страница / КОМУНИЗЪМ = НОРМАЛНО РАЗВИТИЕ / НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ - КОМУНИСТИ
Съвременни наши тези