Думата
политика
(П)
произлиза от гръцкото
изкуство да се управлява град
(държава).
Понятието е съставено от две думи:
поли(с)-тико(с),
полис (град)
и
тикос (тикам,
движа, управлявам, владея).
За да се управлява нещо, то трябва да се движи - движението на енергията и
нейните трансформации
ТРУД - СТОКИ -
КУЛТУРА.
П е
инструмент за превръщане на науката в практика и обратно.
Без наука и без практика, и без тяхното превръщане една в друга
П като тяхна
връзка няма смисъл. Ако науката и практиката
се превръщат сами, без помощта на инструмент, то
П ще се изчезне като
явление. Методите и средствата за това са дадени преди ~150
години от Маркс чрез науката политикономия, т.е. икономисване на политиката чрез
научна икономика.
“Политиците”
не могат да правят
поли-тика
(поли-
- множественост, многостранност, всестранност
+
-тика
- тикане, задвижване, задействане, материализиране) -
те
нямат нищо общо с науката и с практиката,
а всестранното интелектуално развитие за тях е като
“киселото грозде” за лисицата!...
ПОЛИТИК
-
одушевен инструмент за
трансформиране на енергиите в необходима за цялото общество посока.
По-евтино е инструментът (политик) да се замени с неодушевен (компютър). Ще
бъдат освободени и насочени към науката и практиката отромни ресурси. Не е
възможно един инструмент
да открива закони. Затова не може и да ги гласува.
|